Без никакво съмнение най-свирепият проблем на България е демографският и това се видя отново в изнесените тези дни данни на НСИ за намаляването на населението през 2014 г.

Като социолог съм сигурен в причината за демографската криза – тя е, че етническата българка не ражда второ дете.

По отношение на демографската тенденция сме отишли не просто много далеч –

ние сме близо до

момента, когато

кризата ще стане

необратима

Тук наистина трябва някаква много спешна мярка и се знае даже каква. Необходимо е да се направи това, което Шарл дьо Гол е предприел навремето във Франция в подобна ситуация. Мярката е всички майки, които отсега нататък раждат, ако имат по две деца, да получават минимална работна заплата.

В България през последните години се раждат по около 25 хиляди втори деца годишно. Ако бройката достигне 30 000, това означава 30 000 български гражданки да получават минимална заплата. Такава политика би струвала допълнителни 120-150 милиона лева всяка година, докато

сумата достигне

2-3 млрд. лв.

след 16 г.

Много пари, но не и сума, която е невъзможна. Не е нещо, което България по принцип не може да си позволи. Това е нещо като министерство на демографията – както даваме за войската, да даваме за раждане, но малко повече.

Мярката би имала два допълнителни положителни ефекта, които в крайна сметка ще поевтинят реформата.

– Рязко ще се намали безработицата в страната, а така ще спестим едни пари.

– Парите за второ дете ще дадат средства на една по-бедна част от населението, което ще тласне нагоре търсенето на български, а не на вносни стоки. Образно казано, крайният адресат на тези пари е бай Данчо с хлебарничката. Това, разбира се, е предположение на един социолог, но мисля, че съм прав.

Нищо подобно обаче не се обсъжда даже, разговорите по този проблем са сякаш нещо се чака. Нищо не се чака всъщност, а положението е драматично. При това драматично в смисъла, в който шефът на европейската централна банка веднъж каза – когато един банкер заяви, че положението е сериозно, значи е сериозно. Няма нужда да казва: положението е ужасяващо, достатъчно е да каже, че е сериозно. В случая с намаляването на населението положението наистина е сериозно – още малко и няма да можем да обърнем процеса и

няма да има

никакво значение

какви мерки

се вземат

Но нито един от реално действащите политици не поставя въпроса, не издига съответния лозунг, не прави съответните разчети.

За жалост, един социолог може само да алармира. А на последните няколко избори дума не стана за това даже, да не говорим за вземане на мерки.

Това ще е едно ново министерство на

демографията, но иначе България изчезва