Ekip-7 Gazetesine gönderilen yazı
Дата: 20 април 2021 г.
Рафет УЛУТЮРК Председател на изселническото дружество БУЛТЮРК / Истанбул / Турция
Две седмици след парламентарните избори, смятам че дойде време да си зададем този въпрос. Действително, защо гласувахме и какво ще закваса от нашите гласове?
Очакванията ни бяха големи, защото най-после младия, образования елит на България се надигна в страната и чужбина за справедливост и по-достоен и добър живот.
Ние, избирателите в Р. Турция до 4-ти Април бяхме идейно и организационно на чело в този двубой. Новия патоса на изборите пламна и при нас. Порива на протестната вълна -2020 събуди всички. По дружества проведохме редица мероприятия с разяснителен характер. Подготовката за изборите беше внушителна.
За съжаление строгите пандемични мерки в Турция, пълното затваряне по места, липсата на обществен транспорт в изборния ден, трудностите при попълване на декларации на крак, дългото чакане пред секциите и т.н. ни попречиха да си реализираме подготовката. Резултат – отстъпихме традиционното си първо място по брой подадени гласове на гурбетчиите в Англия.
Изборните резултатите промениха парламентарната картина и обществените нагласи в България. Само 180 хил. гласа от чужбина бяха достатъчни за да се наклони българската везна. В изборния ден се пропука статуквото и изтече шлаката на тоталитаризма.
Не е нужно да ви описвам с много чуждици новата агония на власт имащите, то е описано простичко от един от участниците в потушаването на Майските събития 1989 г. под ръководството на Б. Борисов:
АЗ ПРЕБИВАХ И ЛЯХ КРЪВ ПРЕЗ ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПО ЗАПОВЕД НА ОНЕЗИ, КОИТО ЛИЧНО БОЙКО БОРИСОВ ПРОИЗВЕДЕ ПО-КЪСНО В ГЕНЕРАЛИ.
Казвам се Венцислав Ат. Ангелов от град Русе. През 1988 г. завърших СМУ ,,Ф.Е.Дзержински” и постъпих на служба в КАТ гр. Русе. Работих там до 1992 година като младши автоконтрольор. През злополучната 1989 година се случи това, което чакам да кажа вече години – ИСТИНАТА ЗА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС.
ПРОЯВЕНА БЕ ЖЕСТОКОСТ,УНИЖЕНИЕ, ПОТЪПКВАНЕ НА ЧОВЕШКИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИ НА ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, КАТО КЪМ ТЕЗИ ГРАЖДАНИ БЕШЕ ПРИЛОЖЕН ГЕНОЦИД И ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ.
НЕ ПРАВЕТЕ ПРИБЪРЗАНИ КОМЕНТАРИ, ПРИЯТЕЛИ, А ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАПИША. ТОВА Е СТО ПРОЦЕНТОВАТА ИСТИНА, РАЗКАЗАНА ВИ ОТ ЧОВЕК УЧАСТВАЛ ЛИЧНО В СЪБИТИЯТА ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1989 ГОДИНА.
Всичко, което ще напиша тук пред вас, го правя с ясното съзнание за последствията, които ще се стоварят върху мен и моето семейство, но аз съм длъжен да го направя в името на бъдещето на моите, на вашите деца, в името на майки, бащи, баби и дядовци.
КУКЛОВОДИТЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ.ПРЕЗ ЦЕЛИЯТ УЖ ПРЕХОД ОТ ТОТАЛИТАРИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ!
На 19.05.1989 г., беше неделя, аз бях на работа, когато по радиостанцията ми дежурният по МВР обяви тревога за целият наличен състав.
Събрахме се в двора на КАТ. Там ни чакаха началникът на Окръжно управление на МВР подп. Енев, зам. началникът на Окръжно управление по Държавна сигурност Ал. Стефанов и зам. началникът по Народна Милиция Йордан Кръстев. Получихме разпореждания да се приберем по домовете си, да уведомим близките си, че няколко дена ще отсъстваме от домовете си и с пълно бойно снаряжение да се явим в 13.00 часа пак на същото място.
В точния час на нашето явяване ни бе казано, че трябва да отидем до гр. Дулово, за да окажем съдействие на нашите колеги от Разград при потушаване на безредици, организирани от граждани на гр. Дулово. Потеглихме с около 20 милиционерски автомобила, около 80 служители на милицията. Малко преди Дулово, на пътя имаше изградени барикади от камъни, които ни забавиха. Един нищо не подозиращ гражданин беше жестоко пребит.
Пристигнахме и на около 500 метра от самия град ни посрещнаха на пътя около 400 души – жени, мъже, деца, старци и старици. Един БТР, около 7-8 войничета стояха там и нищо не предприемаха, нямаше униформени служители от МВР – Разград.
Бяха издигнати лозунги: “ДОЛУ БКП“ , “ВЪРНЕТЕ НИ ИМЕНАТА”, “ИСКАМЕ СИ ИМЕНАТА “.
Аз взех мигновено решение, извадих служебното си оръжие, един колега до мен също и изстреляхме дузина патрони във въздуха. Тълпата започна да бяга. Не остана никой на пътя.
Бяхме събрани, разделени на групи от по 5-6 униформени. Получихме указания от служител на Държавна сигурност на извършим арести по домовете на хората, да пребиваме същите, да им казваме да си ходят в Турция и че ако някой от тях се върне ще бъде убит!
Да щадим само децата, никой друг! Това и направихме с домовете, които бяха непосредствено преди Дулово. Пребивахме този, който намерихме скрит под легло, в гардероб…Не беше пощаден абсолютно никой, всички бяха арестувани …
След като приключихме с поставените ни заповеди там, за тези къщи, ни извикаха в центъра на Дулово. Гледката която видях беше потресаваща.
Около 30-40 души бяха натръшкани на земята с белезници, кръвта се лееше като река, счупени ръце, крака, глави, избите зъби – навсякъде се стичаше кръв, стенещи и молещи хора за помощ, но такава нямаше за никой, напротив – тези, които стенеха получаваха още удари.
Пред моя поглед аз виждах не хора, а зверове и животни. Този път, ние, униформените служители , с нашите си действия преминахме всякакви нормални човешки граници! Нищо и никой не можеше да спре това, което се случваше.
ОТКРИХА ЕДНА ГРУПА ОТ ГРАЖДАНИ, КОИТО СЕ КРИЕХА В ГРАДСКАТА БАНЯ. ТЕ ПОСТРАДАХА НАЙ-МНОГО. КРЪВТА СИ ТЕЧЕШЕ И НИКОЙ НЕ ПРЕДПРИЕМАШЕ НИЩО. БЯХА ДАДЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ ВСИЧКИ АРЕСТУВАНИ ДА БЪДАТ НАТОВАРЕНИ НА ВОЕНИ КАМИОНИ И ГИ ОТКАРАХА В ГАРАЖА НА ПОЖАРНАТА. ТАМ ИЗДЕВАТЕЛСТВАТА СА ПРОДЪЛЖИЛИ. НАС НЕ НИ ДОПУСНАХА ВЪТРЕ, НО СЕ ЧУВАХА САМО ВИКОВЕ ЗА ПОМОЩ И ОТ БОЛКА.
Тук искам да отбележа, че над цялата операция кръжеше един хеликоптер, в който по късно разбрахме, че е бил Димитър Стоянов, тогавашният министър на вътрешните работи.
Тук е мястото да упомена, че едни от най-агресивните служители на всичките безобразия и извращения, които извършихме, бяха:
– МАРИН ГЕНОВ – тогава служител в Икономическа милиция, по- късно началник на РДВР при МВР гр, Русе , възпроизведен в чин генерал за заслуги в МВР, лично по предложение на ДИКТАТОРА БОЙКО БОРИСОВ.
– ВАНЬО ТАНОВ – тогава служител на криминален отдел, по – късно служител на Стопански отдел, началник на Второ РПУ, след това зам. началник на РДВР гр. Русе, началник на РДВР гр. Русе, ВЪЗПРОИЗВЕДЕН ЛИЧНО ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ на ДИКТАТОРА БОЙКО БОРИСОВ в чин ГЕНЕРАЛ за изключителни заслуги към МВР. СЕГА ШЕФ НА ЕДНА ОТ НАЙ- ВАЖНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ В Републиката – ШЕФ НА АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ.
Тук е момента да кажа, че ние, служителите на МВР гр. Русе, извършихме ГЕНОЦИД и ФОРМА НА ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ В НЕГОВАТА КЛАСИЧЕСКА ФОРМА над граждани на Република България.
ЗАЩО ДПС до този момент не изкараха истината на бял свят, за да е ясно на всички какво се случи през 1989 година. Защото ТЕ управляваха до сега с ТЕЗИ , които извършиха всичко това.
Само с такива откровения ще след 32 години изтече гнойта на българския тоталитаризъм и ще започне процес на сближаване на съставните елементи на българския народ. С лъжи и уйдурми до тук. Борбата за естествени права като език, религия и начин на живот и най-елементарни граждански права като гласуване без никакви ограничения няма нищо общо с прокарване на пътища, раздаване на предизборни 50 лева на пенсионерите или отчитане на пълен успех при дистанционно обучение в условие на пандемия в села, където няма интернет.
Не зависимо от това, кой какво мисли и какво възнамерява да прави нашата цел е ясна. От 10 години изпращаме писма до парламента в София с искане за гласуване по пощата, за повече изборни секции, а напоследък и за гласуване по интернет, но все бяхме недочути.
Действително силата е в единството и тя ще промени нещата. До края на петия работен ден в деловодството на 45-ия парламент вече са внесени 36 предложения за промяна в изборния кодекс, особено в частта мажоритарно гласуване, повишаване броя на секциите в чужбина, гласуване по пощата и по интернет.
Българската демокрация най-накрая закваса.
Следващите стъпки ще са към справедливост и по-добър живот за всеки гражданин на нашата мила татковина. За това бяха тези избори.
