Gönderilen yazı: В-к  „Долона“ Дата: 19 Април 2021 год.
Рафет УЛУТЮРК – Председател на БУЛТЮРК /Истанбул.

Това заглавие можеше да бъде и Новия вектор на България. През последните 30 години не можа да се закове един висок и здрав пилон на Родината ни като тези пред НДК София. Там те са три, на нас ни трябва само един за да се обединим около него.

Първата след изборна анкета, проведена от Маркет линкс на 14-15-ти Април показа, че 60 % от участниците искат анти-ГЕРБ правителство, промяна на посоката на движение и осветен път. Посоката може да се насочи на ляво, на дясно и обратно. 45-я парламент все още не си е определила посоката. Нямаме правителство. И още промяната може да бъде на 30, 60 или 90 градуса. Политиката може да се закове и в един нов център и картите да се раздават докато някой от политическите играчи получи и четирите валета. Опитите за съставяне на правителство са също три.

Парламентарната процедура и опитите за съставяне на ново правителство ни интересуват и нас гласоподавателите в чужбина. Ограниченията свързани с третата вълна на  пандемията в Турция ни попречиха и на тези избори да блеснем като най голямата група на гласоподавателите в чужбина. Само 22 хиляди от общо 180-те хиляди гласа от чужбина са наши. Както бе обявено от ЦИК, при 11 хиляди гласа за едно място в парламента, 2 от 16-те места извоювани от гласувалите гурбетчии са наш дан за българската демокрация. При нормални условия можехме много по-вече.

Направи ми впечатление, че още от първия ден новия парламент се разцепи на партии на статуквото и на промяната. В първата група са ГЕРБ, БСП и ДПС.

Тежка е изборната загуба на ГЕРБ. Тя се изразява не само в отдръпване на 300 хил. от твърдия му електорат и намаляване на народните му представители до 75, след 10 години управление тя вече е и без патерици и имидж. Не е добър знак и това, че Бойко Борисов излезе от парламента и като че ли лека полека напуска политиката. Беше голям приятел на Президента Реджеп Т. Ердоган. За подобни случаи тук имат поговорка – „кривни ли главатаря, дружината се разтуря.“

Виждам, че изборните резултати окончателно разгромиха социалистите. 15-та поредна изборна загуба! Председателката Нинова остана сама с ново избраните 43-ма народни представители. Явно социализмът вече няма почва в България. Българското ляво не може да съществува без идеи и икономически устои. Останките на българския тоталитаризъм явно безвъзвратно ще се разложат. Това трябваше да случи преди 31 години. Подкрепена от люстрация нещата щяха да бъдат съвсем други. Отношението на БСП към тероризма по българските земи, тоталитаризма, т.н. „възродителен процес“, системните опитите за геноцид срещу Мюсюлманите и етническото изчистване, не признаването на етническата, религиозна и общностно културна идентичност, а също по въпроса за признаване на право на глас на всички български граждани намиращи се в чужбина по всички законосъобразни и международно признати начини не подлежи на промяна.

Ние никога няма да забравим мълчанието на БСП, когато ръководителите на българските фашистки партии нападнаха през март 2017 год. с бухалки, възрастни жени граждани на България на път към урните в родните им места. Ние сме за премахване на всички ограничения в изборния кодекс, противоречащи на човешките права, на правото на всеки български гражданин да избира и да бъде избран. По този въпрос Българската конституция и Изборния кодекс, не може да са над общо признатите международните норми.

Голяма е изборната рана и на маяка на българския либерализъм ДПС. Слушах ТВ-дебат между вече покойния доайен българската аналитична журналистика Георги Куритаров и Иво Беров по „Свободна зона“ и чух похвални слова за Изборната Програма на ДПС, но не разбрах за какво става дума. Все още не е ясно и с чии пари са построени прословутите сараи, в които Ахмет Доган живее сам като кукувица. ДПС няма становище и по въпроса на колко младежи ще даде стипендия и на колко болни от „Ковид-19“ ще окаже материална помощ през т.г. от получените за гласовете от Турция 176 хил. лева на последните избор.

Никой не е поздравил депутатите от ДПС

От 123-те нови лица в парламента никой не е поздравил депутатите на ДПС. А единия от 47-те депутати- юристи попитал Мустафа Карадайъ, „да се надяваме ли, че ще подкрепите промяната на модела на управление?“, но не е получил отговор.

Политиката като обществен феномен е измислена заедно с числата, и двете са безчувствена абстракция, които не се подчиняват на обществените нрави. ДПС се чувства като свободен електрон в българската политика. Електората му, който живее с традициите на 18-ти век, гласува безотказно за надеждата, само и само да не се повтори българската трагедията от 20-ти век. Формулата на изнудване на Мюсюлманското население на България, която вече сериозно загрубя, е копирана от будизма. В Индия може да просиш и гласове. Там просенето, а при Мюсюлманите даването на подаяние е свещено.

Вече 30 и една години само по тази формула почетния лидер на ДПС Ахмет Доган върти изборните си далавери благодарение на приятелството си с Главния прокурор на България и безпринципността на останалите субектите в политическия ни живот.

Позволявам си да нарека дясното крило на новия парламент популистка сбирщина. Матрицата на протестната вълна от миналата година се настани именно в това крило, въпреки че те не са такива. Десният човек е носител на свободата и като я възпроизвежда е длъжен да я раздава и на другите. В българското „дясно“ няма такава нагласа. Даже ако държавата ни беше дясна, ГЕРБ нямаше да падне. Затова новата ситуация е временна. Първичният патос в пленарната зала не очакваме да роди архитектите на културните норми на напъващата за промени България.

Надеждата и голямата нова партия на България, която изпъкна на тези избори е “Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов. Известният шоумен, цигулар, певец е дългогодишен критик на злободневната политик от екрана. Едно е да си пазач и чистач на фурната, а друго е да си пекар. Трифонов не се закле в парламента. Значи не иска да носи отговорност за температурата в фурната и за уредбата в обществения живот.

Не трябва да се забравя, че и Борисов и Трифонов са нарцисите на последната политическа картина в България. Ако те за момент забравят обещанията си пред избирателите, а те такива нямат и се обединят в името усвояването на властта, ще настъпи онова за което никой даже не е сънувал…

В тона на първите изказвания от парламентарната трибуна на заместникът му сценариста Тошко Йорданов имаше фашизоидни нотки. ИТН, която се нареди на второ място с 51 депутата е носител на остатъка от инерцията на референдума за промяна на изборната система, проведена през 2016 година. Промяна на пропорционалната с мажоритарна изборна система, т. е. промяна на модела на управление се оказа приоритет само на 2 партии – ИТН и ГЕРБ – с общо 126 народни представители.

ИТН настоява и за намаляване на държавните субсидии на 1 лев годишно за получен глас за политическите партии, което през 2018 год. беше безуспешно упражнено от ГЕРБ. Узаконяването на второто искане може да унищожи българския парламентаризъм, което живее от държавни субсидии. А приемането на първото предложение с гласовете на двете първи партии, безусловно ще отвори и 2 двете крила на портата за едно партийна управленска система и ще върне лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на бял кон във властта. Това ще е голям удар по крехката българската демокрация и по надеждите на милиони за по добро бъдеще.

Въпреки че темата е изключително актуална и важна, не искам сега да влизам в дебрите на спора за промяна на изборния кодекс, който е в основата на нарушенията на човешките и гражданските права в България като знам също, че той ще бъде и главната пречка при съставянето на ново българско правителство. До 11 май т.г. крайна дата за съставяне му, предвиждам също, че нито една от парламентарните политически партии освен ГЕРБ, няма да подкрепи предложението на ИТН за основна промяна на избирателната система и директно избиране на народни представители с гласовете от чужбина.

Смятам, че преговорите за ново българско правителство ще са крайно трудни. Въпреки че всички формули са абстрактни, ние сме баш майстори-мечтатели в хаотичното безредие. Ако не бяхме такива главния специалист по изборна математика Проф. Константинов можеше да копира немския изборен кодекс, по който гласуваш мажоритарно, но броят гласовете и по пропорционалната система, а мандата за съставяне на правителство не е 7 дни, при нужда може да бъде удължен и 3 месеца, важното е от диалога и преговорите да излезе работещо за интересите на народа и страната правителство. Най важно е да се пресече пътя на попълзновенията на крайните националисти, расисти и фашисти към Софийския парламент и политическата власт и да се даде възможност на всеки гражданин на България, не зависимо къде се намира той винаги да почувства, че има една Родина, която го очаква в топлото си обятия. Този баланс може да се осигури и съхрани само с общи усилия на всички в страната и в чужбина.

Няма да се спра подробно на характеристиките на последните 2 коалиции с общо 5-6 партии с много разнородни искания от протестната вълна през 2020 година. Не вярвам, че от площада или от протестната вълна ще излезе нова правна матрица, нов Изборен кодекс или Нова конституция. Както сработването на творческия механизъм между 123-те млади и 117-те стари парламентаристи, така и ферментацията на законодателния процес също се нуждае не от броени дни и месеци, а години усилен труд. Патосът в пленарната зала няма роди нито формула нито пък архитект за ново правителство, трябва ни обществено съгласие за ново демократично начало.

Завършвам с това, че мястото на новия български вектор, за съжаление все още не е определен нито извън парламента, нито вътре в него. Огромната маса, която по различни причини напусна Родината си и милея за нея, също иска трибагреника ни да се вее за всеки от нас.

Край.