Ahmet ÇOLAK
Въпросът защо все по-често в политическите върхове се озовават некадърни и корумпирани личности е актуален не само за България, но и за много други страни по света. Необходимостта от добри лидери, които да водят обществото към просперитет и справедливост, е по-голяма от всякога, но често на тяхно място се издигат хора, които са не само некомпетентни, но и заплетени в мрежа от зависимости и корупционни практики. Какви са причините за този феномен и какво може да се направи, за да се промени ситуацията?
1. Проблеми в политическата система
Един от основните фактори, които водят до избора на некомпетентни и корумпирани хора за публични длъжности, е самата структура на политическата система. В много случаи, политическите партии поставят на важни позиции не тези, които са най-подготвени или с най-добри управленски качества, а тези, които могат да осигурят партийни интереси и подкрепа. В политическите партии често не се търси компетентност, а лоялност и готовност да изпълняваш определени задачи, които не винаги са в полза на обществото. Така лидерите не се избират на базата на техните качества като ръководители, а според лични или партийни интереси.
Изборната система също играе важна роля в този процес. Когато в страната има висока политическа турбулентност, липса на стабилност или институционална слабост, на преден план излизат популистки фигури, които обещават бързи решения и “простички” отговори на сложни проблеми. Това често води до избора на хора, които не са подготвени да управляват, а единствено могат да привлекат вниманието на обществеността с голи обещания и демагогия.
2. Корупцията като системен проблем
Корупцията е не само морално извращение, но и сериозен системен проблем, който подкопава основите на демокрацията и доброто управление. В много случаи корупционните практики са не само позволени, но и се възнаграждават в политическите среди. Структурната корупция създава среда, в която на власт достигат хора, които са готови да предадат обществото си в полза на частни или корпоративни интереси.
Веднъж попаднали в тези позициите, тези хора започват да използват държавните ресурси и властта за лична изгода, като така не само вредят на икономиката и развитието на страната, но също така възпрепятстват всякакви реформи и институционални усилия за подобряване на управлението. Корупцията е като токсичен елемент в политическата система, който отравя всяко ниво на управление и поставя на ключови позиции хора, които не се интересуват от обществени нужди, а само от собствената си облага.
3. Липса на политическа култура и обществено участие
Политическата култура в много случаи е слаба, а гражданите често не се чувстват ангажирани с политическите процеси. Това създава вакуум, в който некомпетентни или корумпирани фигури могат да се вмъкнат и да изглеждат като единствените опции за управление. Когато хората не разбират достатъчно добре какво се случва в политиката и не участват активно в процесите на вземане на решения, те стават лесна жертва на манипулации и популистки обещания.
Малко хора се интересуват активно от подробностите около кандидатите за изборни длъжности, техния опит, образованието и професионалните им качества. Вместо това, обществото често прави избори на база емоции, лични симпатии или на база това, което медийната индустрия представя като “герои”. Това дава предимство на тези, които имат медийна подкрепа или добре изработена публична стратегия, но не и на тези, които имат нужните качества да управляват ефективно и почтено.
4. Зависимости и политически мрежи
Когато политическата и икономическата власт са в ръцете на малък кръг от хора, които си сътрудничат и си помагат взаимно, се създава изключително затворен кръг на влияние и контрол. Тези мрежи обикновено не се интересуват от общественото благо, а от запазването на собствените си позиции и интереси. В такива ситуации, дори и компетентни и можещи хора да се кандидатират, те често биват отстранени от политическите игри, ако не са част от тези мрежи.
Въпреки че тези хора може да не са непременно лоши по природа, политическите и икономическите зависимости, в които попадат, често ги принуждават да правят компромиси с моралните си принципи. В крайна сметка, те започват да се съобразяват с интересите на тези мрежи, а не с нуждите на народа, което води до продължаваща деградация на управлението.
5. Неразвитите демократични институции и безнаказаност
Липсата на независими институции и механизми за контрол също играе важна роля. Ако прокуратурата, съда, антикорупционните органи и други държавни институции не могат да функционират ефективно и да се противопоставят на корупционни практики, тогава на власт ще продължават да идват хора, които действат с усещането за безнаказаност. Без ясни механизми за отговорност, държавните служители и политици могат да упражняват властта си без страх от последици, което дава зелена светлина на корупцията и некомпетентността.
Какво може да се направи?
1. Реформа в избирателната система – Подобряването на избирателната система и премахването на зависимости от партийни машини може да доведе до по-честни избори и по-голямо внимание към компетентността на кандидатите.
2. Засилване на гражданското общество – Повишаване на политическата активност и образование сред гражданите, така че те да могат да правят информирани избори и да изискват отчетност от своите избраници.
3. Независими институции и ефективен контрол – Засилване на независимостта на правосъдието и антикорупционните органи, така че те да могат да работят без външни натиски.
4. Морални стандарти в политиката – Насърчаване на политическата етика и моралните принципи, които да станат основа на политическите кампании и на личния избор на кандидатите.
Заключение
Причините за това, че на власт идват все по-некадърни и корумпирани хора, са многобройни и взаимно свързани. За да се променят нещата, е необходимо да се извършат дълбоки реформи в политическата и икономическата система, които да поставят в центъра на обществото качественото управление и отговорността. Това не е лесен процес, но той е възможен само ако се действа систематично и в синхрон с обществени и политически сили, които искат реална промяна.