Georgi PROKOPİEV

Съществуват правила и закони за личната свобода, за нейното противозаконното отнемане, за отмяна на смъртното наказание в много държави. Съществуват закони за достъп на информация, прозрачност при вземане  на правителствени решения по различни проблеми, като същите се изнасят на сайтовете на министерски съвет, министерства, институциите. В електронните медии, списания, вестници, бюлетини се изнася всякаква информация с цел обществото да е запознато с това, което се случва или предстои да се случи, с цел предотвратяване от излишни емоции и нагласи за посрещане дори на неизбежни събития. Обществото трябва да бъде информирано, тъй като цивилизационния начин на живот го изисква. Дори го налага.Това предполага, че не би следвало за всеки един от нас, да не се скриват факти и информация за самият него, или най-близкото му обкръжение-семейството, съпруга /съпруг/, деца, братя, сестри и пр.

В медицината съществува т.нар. Хипократова клетва, която лекарите дават при встъпването в длъжност, която има за цел неиздаване на истинското състояние и запазване спокойствието, и нормалното протичане на лечение на пациентите. Когато даден пациент е с диагноза трудноизлечимо заболяване, или невъзможно излекуване, Хипократовата клетва влиза в действие. Не се съобщава истинското заболяване на пациента, а се прави всичко възможно от лекуващия лекар, както и от ангажирания екип и персонал да обнадеждават, и разсейват, да окуражават болния с цел продължителното му подържане на живот. С една дума медицината не може и няма право да го лиши от живот, дори се стреми да удължава живота на пациента с всякакви методи, медикаменти, дори експерименти.

Въпреки хуманността в този случай има нарушаване на човешките прва. Не се казва истината на пациента – скрива се, дори се въвежда в заблуждение, но това е с цел да не се влошава рязко здравословното му състояние. Да не се получи срив в неговата психика, от където могат да се появят фатални последици. Да приемем, че става въпрос за приемане на по – малкото зло от злото. Но дали по този начин нe стои един друг въпрос.

У нас, а и в световен мащаб има семейни двойки, които са лишени от възможността да имат деца. Причините са различни. Когато жената не може да зачене и забременее по естествен път, или когато мъжът не притежава качествен семенен материал, на помощ идва науката и медицината. В изкуствена среда се опложда яйцеклетката /взета от жената/, опложда се от мъжа /съпруг/, и след това се износва от жената, и при нормално развитие на нещата се ражда дете, така желано и очаквано от години. До тук добре. Но това е когато донор е мъжът – съпруг и жената майка, но когато при жената всичко е наред, но невъзможността от забременяване, т.е възпроизвеждане на поколение се вземе донорска семенна течност и се извършва описаната процедура, и след успешно зачеване, износване на плода, и съответно раждане на дете – възниква въпроса, не толкова кой е бащата, т.е. този който е донора и дефакто физически баща, а какви характеристики ще носи новороденото. Става въпрос за следното: Децата онаследяват родителите си генетично, което включва визия – външен вид, черти на характера, както и онаследяване на евентуални заболявания или т.нар. предразполагане към такова. Това е неизбежно защото е кодирано в ДНК-то на двамата родители. Децата онаследяват и характеристики и проблеми на свой предци /баби, дядовци, пра-пра такива/ от двете страни на родителите.Това, което е неизбежно ще се случи, ще се развие. Вярно е, че винаги при подобен род оплождане се правят изследвания, но дали е правено изследване на донора, този който е дал семенния материал. Бих казал, че не е правено такова изследване за т.нар. дегеративност.

Вярвам, че голяма част от обществото е запознато как и какви мъже дават донорски материал за зачеване. Предимно студенти, социално слаби с нестабилни доходи, чуждестранни студенти от различни раси, предимно араби и негри, и цигани. Вярно е, че се пазят кратки данни за донора, но повърхностни, незадълбочени само на базата на подпълнен въпросник, който съответно е подпълнен само и единствено в полза на донора. Причината е в материалната обезпеченост, дребното, но нужно заплащане.

Тези “хуманни” донори в голямия си процент са безхаберни и изобщо незаинтересовани, какво се случва, или къде отива тяхната онаследеност – поколение.Това е в името на аниномнистта и закона. Но на практика не е ли егоистично? Тук нещата не се свеждат до даряване, до съчувствие, или най-вече да се помогне на нуждаещото се семейство от донорски материал. Както вече споменах, голяма част от тези донори са от други етноси и социални групи, което е пагубно за развитието на детето след неговото раждане. Тук някой, а те вероятно няма да са малко, ще реагират и ще ме обвинят, в какво ли не. Но не бързайте уважаеми, а помислете, дори ако счетете за необходимо разлистете необходимата литература, и си направете съответните справки, и заключения.

На практика се получава, ако приемем, че жената-майка е бяла жена, а донора е от цигански, арабски произход, или някакъв асоциален етнос, петдесет процента ще бъдат от т.нар. лошокачествен генофон. Нека не забравяме, че при някои етноси т.нар. геноми са в неправилен ред, или в разбъркан такъв. Друг е въпросът, ако майката е от малцинствена група, а бащата е бял индивид / от бялата раса / тогава детето ще вземе и ще подобри генофона с 50-60% в положителна степен, ако тя изобщо разбира, за какво става на въпрос.Тя и семейството и би трябвало да са доволни, и да се радват,че има подобрение на генофона в родът им.

Лошото е, че донорите 99,5% са напълно анонимни, като подписват декларация, че няма да се интересуват и няма да предявяват претенции за евентуалните си наследници. А тези които се възползват от донорски материал получават уверението, че дарителя е здрав, без увреждания, дори, че е на добро интелектуално ниво. Може да е и така, но в наследствените гени има скрити  ” заложби,” които се отприщват в по-късен етап на развитие на човешкият организъм.

Именно тогава могат да се появят нежелани дегеративни изменения, които са неизбежни. Същността на въпросът е когато детето порасте и по някакъв начин разбере, че е родено по неестествен път /чрез инвитро/, няма ли да възникне въпроса кой е донора, т.е. неговия физически / биологичен / баща, или майка, в зависимост от донорството /семенна течност или яйцеклетка/. Ще възникне въпросът, какви са тези хора, като визия, манталитет, култура, раса.

Имат ли братя, сестри, как могат да ги открият. Въпроси, въпроси, които ще пораждат съответно и много емоции, стресови ситуации, дори разтрогване на семейства. В определен момент могат да възникнат поредица от въпроси пред бащата, този който дефакто е дал името си на роденото инвитро дете, който го е отгледал без да има кръвна връзка с него. Дали няма да си каже, това нямаше да се случи, ако беше мое дете, при положение, че се появят, както споменах дегеративни изменения, които могат да бъдат не само физически, но и с умствена недоразвитост-психически увреждания като епилепсия, циклофрения, шизофрения, олигофрения и др. Като се има превид причудливите закони, които се приемат напоследък относно осиновяванията, приемните семейства и тем подобни ” прозрачни,” и все в “услуга” на обществото закони, не би ли следвало да си зададем един такъв въпрос:

Едно родено инвитро дете, заченато с донорски материал /сперма/, но не от собствения си баща, т.е. от съпруга на неговата физическа майка, не живее ли анононимен живот? Справедливо ли е това, че това дете е било желано от майката и от бащата, който го е приел като свое, отгледал го е, но по принцип никога няма да съществува истинската кръвно-родствена връзка между дете, и родител.Този родител ще живее цял живот със страх, ще му бъде неконфортно ще го терзаят въпроси, на които няма да получи отговори. В краят на краищатата дали е справедливо да се постъпва по този начин като се дава живот на едно дете по желанието на едни, но с нежелан донорски материал /в повечето случаи даден поради финансова зависимост/ на други.

Е, възниква и въпросът, няма ли нарушени права. Безпорно, че има. Дете и родител живеят като заблудени, измамени, и в анонимност. При положение, че човек би трябвало да знае повече неща за своя корен, за своето родословно дърво.

Как ще се чувства родителя, който не е физическия родител при евентуално зададени му въпроси от страна на детето? Как се е казвал моят прадядо, прабаба, разкажи ми за тях, какви са били, и пр., и пр. въпроси. Родителят с гузна съвест и с надебелен език, пресъхнала уста, едва ли ще може да дава адекватни отговори, имайки се предвид, че той попада в капан.Той ще се превърне от родителя възпитател,в родителя лъжец, дори в измамника, който не може да даде смислен отговор. До тук май има доста липса на морал и не само – може би.

Съществува и един друг начин на зачеване, и износване на бебето – извън организма на майката, след като е дала яйцеклетка, като е оплодена от собствения и съпруг. Вече оплодената яйцеклетка се износва от друга жена т.нар. сурогатна майка. След раждането детето се отглежда от собствените си родители. Към този способ прибягват предимно майки, които не желаят да се пречи на кариерата им, или ги е страх от раждането, да не си развалят фигурата след раждането и ред други причини. Но съществува един друг по фрапиращ въпрос, когато сурогатната майка зачене, износи и роди дете, което след това се отглежда от …родители, които са еднополови /две жени, двама мъже/. Да речем двама мъже педерасти, както ги наричат -“гейове.” При този случай ще възникнат освен поредица от въпроси, които ще останат с полувинчати и неверни отговори, или заблуждаващи такива.

Най-важният въпрос е: защо се дава живот на едно дете, което се появява по неестествен начин. И защо са удовлетворени желанията на двама и без другото обременени ” родители.” Да допуснем, че зачеващия материал /сперма/ е от единия ” родител,” но възниква въпроса от кой е яйцеклетката / в никакъв случай неможе да бъде от другия /, която е била оплодена? Тя би могла да е от сурогатната майка, може да е от друга жена, само да е износена след оплождането от първата. Пак въпроси, на които отговорите ще бъдат пазени в тайна.

Да приемем, че новороденото се отглежда добре, в отлични условия, развива интелект, но то дефакто расте в неестествена среда. Неговите “родители” са от един и същи пол. Как ще се обръща към майка си, а към баща си /в зависимост от това дали двойката е от единият или от другият пол/. Та дали когато започне да разбира и разсъждава, няма да си зададе въпроса: как съм се появил/ла/ при двама “родители” от един пол /мъже или жени/. А как ще го приемат другите деца.

Тези от детската градина, училището, приятелчетата?  Как ще възприемат родителите техните деца да общуват с това дете отглеждано от неестествено семейство.Това не е консерватизъм, не е дискриминация или ксенофобия.

Това е реалността да не се приемат другите появили се по неестествен начин. Ако това е редно, то тогава не би било необходимо да съществуват два различни пола при всички живи същества. Ако това явление е естествено, а не болестно състояние-хомосексуализма, лезбийството, содомията, както и някой други форми на заболявания, като геронтофилията, некрофилията, педофилията, то те не биха отхвърляни, осъждани и забранявани, и преследвани от Бог, от Библията, и разбира се от законите. В случая не се изключва “родителите” /може и само единия да е педофил(и) /.

Всичко изброено до тук дали не нарушава правата на зародиша /ембриона/, зараждащия се човек? – който по обясними  причини не е могъл да вземе сам решение, а вместо него са го взели други.

И понеже става въпрос за човешки живот, за нарушени права и лична неприкосновеност, за живи същества, и то от човешки произход, би следвало да се действа, и подхожда много внимателно. да се спазват общочовешките, и морални принципи, и ценности, като не се нарушават, и пристъпват природните дадености, и закони. Би било редно да си зададем и въпроса: След като науката, медицината, биологията, химия, анатомия, генетика и пр. са напреднали толкова много, и изобилстват от открития, като оплождане извън майчиния организъм, трансфер на ембрион от лабораторни условия в майчината утроба, клониране от клетки, присаждане на органи, на крайници, и какво ли не още, дали всичко това не се извършва, и с друга комерсиална цел – създаване на ” фабрики “ за хора, програмирани да работят в определено направление, което може да бъде например използвано във военната сфера за военни цели. За изпълнението на определени цели и действия. При добро заплащане за целта на сурогатни майки, които могат да се превърнат в професия “майка,” да произвеждат човешки същества за военни мисии, или донорство за органи. При пълна анонимност и секретност могат да бъдат произведени в промишлени количества при това, в отлично физическо състояние човешки същества, които да бъдат ползвани по предназначение. В случая не се рискува защото при положение, че възпроиводството е секретно и анонимно, и липсват лични, и наследствени данни, при евентуално залавяне, разкриване или смърт, всичко остава за сметка на неизвестното, на мистерията. Можем само да гадаем и предполагаме.

За пореден път възниква въпроса, че научните експерименти и открития работят в полза роду, но не се ли създават, и условия за използване на полезните технологии за комерсиални -неетични, антихуманни, дори и престъпни цели.

Тук е мястото за намесата на НПО – защитниците на човешки права, а защо не и на Светата източно-православна църква, на Католическата църква, на Исляма / на мюсюлманското вероизповедание/, които са защитници, и проповедници на духовни, и морални ценности. Противници на пошлостта и нравствената разруха. Нека общество и Светите църкви с общи усилия защитим изконните човешки добродетели.

Защо е нужно да действаме против природните закони. Нещо щом не се получава, значи така е отредено. Ако пристъпим природните закони и ги ” надхитрим,” трябва да знаем, че ще се върне с обратен рефлекс. В краят на краищата бумеранга винаги се завръща. Истината е, че не можем да променим природата, още повече да я надхитрим, дори с напредналата наука, техника, иновациите, които в са ” наша ” полза. Да не забравяме, че кръвта вода не става и от водата вино.

ГЕОРГИ  ПРОКОПОВ