„31 години ние спорим дали трябва да се изучават престъпленията на комунизма. Днес може да се пътува свободно и в известна степен промяната е факт, но не се стигна до консенсус в обществото за престъпленията на режима. Няма покаяние от БСП“. Това заяви режисьорът Евгений Михайлов пред ТВ Европа по повод 31 години от 10-и ноември 1989 г.

„Нищо не започва от днес, а настоящето се обяснява със случилото се в миналото. През 1990 г. студентите погребваха „сполуката за България“ – предизборният девиз на БСП, с който той спечели първите демократични избори. През 1997 г., когато на власт беше БСП, начело с Жан Виденов, студентите отново погребваха комунизма, а по времето на правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. се стигна същия хепънинг. Този призрак се опитваме да го погребем, но той вампирясва“, заяви Михайлов.

„Повечето катедри в университетите още се ръководят от агенти на бившата Държавна сигурност. Големи частни предприятия също се управляват от тях, но големият неуспех е, че не се постигна противодействие срещу службите на тоталитарния режим. Децата и роднините им са на ръководни постове. Затворим ли тази страница непрочетена, ще си създадем още неприятности в бъдеще. Ако един боклук не се почисти и не се изхвърли, а се замете, започва да мирише още повече и да създава още по-отровна атмосфера. Няма срам, а гордост и демонстрация. БСП продължава да поднася венци пред паметника на Съветската армия и да не почита жертвите на комунизма“, категоричен е Евгений Михайлов.

„Забравиха се лозунгите на БСП, които доведоха до глад преди това, а имаше мутри и стрелби“, каза още Михайлов и припомни разговора си с Петко Симеонов, който не е искал да се пуска записът с „танковете“ по БНТ, защото Петър Младенов го е заплашил, че ще покаже списъците с ченгетата в СДС.

„След това започна да излиза на части информация кои от тях са работили за службите. Стана ясно и че сценаристите на прехода са подготвили няколко варианта, в които да реагират по различен начин според развитието на ситуацията. Те са внедрявали свои хора в организациите и в затвора, които да излязат след това като борци за свобода, какъвто е случаят с Ахмед Доган“, категоричен е режисьорът.

„Най-гениалното творение на БКП, ДС и на КГБ е ДПС. На Ахмед Доган му беше позволено да създаде партия, в която влиза цял етнос. До ден днешен се казва, че ДПС е гарант за етническия мир при положение, че нямаше никакво отношение към протестите срещу Възродителния процес. Това даде възможност да участва в свалянето на кабинета на Филип Димитров, а след това да се колаборира с БСП и да участват в избирането на президенти. На Ахмед Доган му беше подарен компактен електорат, който той с манипулации успя да накланя везните в държавата в една или в друга посока“, припомни Михайлов.

„През 1990 г. студентите излязоха спонтанно и искаха истината за „танковата касета“, след което се стигна и до оставката на Петър Младенов. Сегашният маскарад с палатките трябваше да напомни онези събития, но нямат нищо общо. Бяха впрегнати всички сили, за да се създаде недоволство срещу правителството, за да направи Румен Радев служебен кабинет. Не че няма причини за недоволство… В началото на сегашните събития имаше млади хора, които искаха промяна, защото има неща, които не са както трябва. Когато обаче те разбраха, че са използвани от едни други хора, които се наричат „отровното трио“, от Мая Манолова и от службите зад тях, се отдръпнаха. Едните заминаха да си довършат образованието в чужбина, а другите – не искаха да застават зад платени хора. Сблъсъкът на реалностите, на сегашните протести и на истинските през 1990 г., показва, че все пак е останал истински разум“, каза още Евгений Михайлов.