Gürsel ALİEV

Пътят към вътрешна свобода Пренебрегването на духовното развитие и липсата на навици за четене и учене са основните корени на много от проблемите, с които човечеството се сблъсква.
Вярата, че напредъкът може да бъде постигнат чрез потъпкване на другите, е заблуда, която води до разрушение и страдание. Често сме убедени, че нещо е невъзможно, само защото ние не сме в състояние да го направим.
Това също е пречка пред истинския напредък.
Склонността да се тревожим за неща, които не можем да променим или поправим, ни заключва в оковите на бездействие и неудовлетвореност. Животът ми е пътешествие, изпълнено с контрасти – от богатство до бедност, от светлина до тъмнина.
Имах прекрасно семейство, но животът ни разпиля по света. Търсех слава и я намерих, но осъзнах, че тя е само илюзия.
Бях млад и изпълнен с енергия, но с времето остарях и сега чакам деня, когато Всевишният ще реши да ме прибере.
Щастието на земята се крие в знанието, в изкуството и в труда.
Когато разберем изкуството в себе си, ние разбираме природата, живота на света и смисъла на съществуването си.
Няма по-велико щастие от това. Успехът, от своя страна, е само блясък – една илюзия, която заслепява, но не носи истинско удовлетворение. Моите граници не са там, за да контролирам или да накарам другите да се държат по определен начин.
Те съществуват, за да ми напомнят какво ще и какво няма да толерирам.
Те са за моята безопасност – като аларма, която ме предупреждава кога да се оттегля.
Границите ми ми показват на кого може да се вярва и кой ги уважава.
Те са напомняне за това, което съм приемал в миналото и за онова, което никога повече няма да приема.
Мои граници не са стени, а пътеки.
Без тях хората с по-малко чисти намерения биха могли да получат достъп до мен по начини, които не заслужават.
Границите ми могат да се променят, но винаги ще служат за една и съща цел – да се обичам и защитавам по начин, по който никой друг не може