Призив за изучаване на майчиния език с 20 и кусур годишно закъснение, Турско ли е „Турското“ ДПС
Друга болна тема, която засегна Г-н Местан и към която тема се отнесе като ни лук ял, ни мирисал е изучаването на майчиния език. Той направи призив към гражданите родители да направят молби за изучаването на майчиния език за техните деца. Ако бяха искрени към тази тема, този призив за подаване на молби ДПС върхушката трябваше да го направи в началото на 90 те години, защото член 36 ти от конституцията на Р.България е категоричен в това отношение, тоест дава право за изучаването му. Но ДПС върхушката предпочете да заблуждава обществеността и я занимаваше с влизането на това обучение в задължителната учебна програма, което като изпълнение е по-трудно или почти невъзможно в рамките на политическата действителност в България,с която много добре запознат г-н Местан като човек от бранша. А що се отнася до отношението към въпроса на самия г-н Местан,то жителите на село Глухар не са забравили предизборните му агитации там, когато приканваше населението да не занимават децата си с Турския език, а да ги накарат да учат английски и още нещо, подшушваше им, че Турския език е пречел за изучаването на другите езици. Разбира се така „мислеха и мислят“ и директорите на училища по населени места, в чиито назначения г-н Местан сигурно „няма“ пръст като бивш началник просвета и заместник кмет ресорен на образованието в община Момчилград. И още нещо по-куриозно, щяло да му е мъчно и щял да се чувствува осамотен в Стразбург, където възнамерявал да съди България заради наложените му санкции на предизборните митинги, ако гражданите не подадат молби за изучаването на майчин език.“Жертвите също щели да бъдат сърдити“. Забележете каква маневра или маньовър казано по комунистически, каква демагогия, популизъм и гавра със себеподобните и най-вече с жертвите загубили живота си за опазването на своята идентичност. Интересно от къде и какъв камък падна на главата на г-н Местан, та той се обърна на 180% в своите мисли. Защо не ги правеше тези призиви преди 15-20 дори и повече години. Законите, които позволяват и разрешават избираемото изучаване на майчиния език са от началото на 90 те години. И забележете неговата роля относно изучаването или неизучаването на майчиния език като личност с определени обществени ангажименти през този период, а именно началник просвета, зам.кмет отговорен за образованието и депутат от ДПС. Ако трябва да обобщим какво е положението днес и да преценим степента на владеене на майчиния език писмено и говоримо, колко сме привързани към своите нрави, обичаи, ритули, религия и т.н.,които определят идентичната принадлежност на личността, а оттам и етноса или общността към която принадлежи, то положението е изкючително тежко. Даже, ако кажем, че картинката е плачевна и трагична никак няма да сме в грешка или пък ще сме преувеличили нещо, защото ситуацията наистина е много тежка. И така Турците на средна възраст живеещи в България, децата им в училищна възраст и сред младежите няма владеещи майчиния си език писмено с граматическите особености на езика. А в разговорния език младежите и децата в училищна възраст не могат да съставят изречения с чиста турска реч или във всяко свое изречение ползуват поне една една българска дума, на която не ѝ знаят равнозначната турска. Що се отнася до религиозните знания и навици,то посещението на джамии от страна на деца, младежи, даже от хора под 50 годишна възраст могат да се преброят не с пръстите на двете ръце, а са достатъчни само пръстите на едната ръка. Най-обикновеното ислямско религиозно просвещаване на деца се представя от страна на медиите като фундаментално, крайно религиозно, за които ДПС върхушката и техните подопечени от Мюфтийството не могат да предлагат никаква закрила и помощ и тези курсове се закриват. Освен това не се полагат никакви усилия за окриването и организирането на легитимно редовно религиозното обучение на децата начална и средна училищна възраст. Да не говорим за Мюсюлманските гробищни паркове, които са в окаяно състояние. Гробовете на жертвите на тоталитарния режим са обрасли с тръни и са в треволяк, включително даже и гроба на бебето Тюркян, с чиято памет се злоупотребява най-много за да се експлоатират чувставата на хората за болни политически цели. В този смисъл се злоупотребява и с гроба на покойния Нури АДАЛЪ, който лежа 23 години по затворите в борба с комунистите в името на своята идентичност. Но депесарския кмет на Момчилград Бирол Кьосеюмер му спря помощта и го изгони от апартамента дадени му от предишния независим кмет г-н Сали ШАБАН. Това депесарско зло обаче не е забравено от последователите и почитателите на безсмъртния Нури АДАЛЪ. ДПС върхушката не пропуска обаче да претендира, че ги представлява тези жертви, както г-н Местан подчертава това и от трибуната в Момчилград и ги използува за свой политически коз и за своите болни политически амбиции. И още нещо. След цялата тази срамна картина, чествувайки паметта на жертвите дали живота си в името на своята идентичност и от тази трибуна да се говори, че доста път е извървян е твърде нагло, меко казано. Разбира се за една такава преценка е важна гледната точка. Ако се гледа от гледната точка и ъгъла на Турските комунисти, ДС агенти и доносници призвани да асимилират Турците и Мюсюлманите и каквито в редиците на ДПС върхушката са в изобилие, то наистина е извървян и изминат огромен път. Но ако гледаме от гледната точка на жертвите на тоталитарния режим и от ъгъла на Турците и Мюсюлманите привързани към своята идентичност, вяра, обичаи, език и т.н. то наистина болките са неописуемо големи и раните са дълбоки и неизлечими. Така, че за Турците и Мюсюлманите в България комунистическия тоталитарен режим със своя асимилаторски характер не е прекъснало своето дейстие и след 1989 година, макар управлението да се назовава с различни имена. Още по-болезненото е, че сега под демократични прикрития това се върши чрез така наречената „Турска“ партия на име ДПС, но с оглед на свършеното до сега „Кое му е Турското“ се пита всеки що годе мислещ човек или най- вече Турците.
