Имаше “възродителен процес“, но няма виновници
Вече стана традиция в третата десетдневка на месец декември в различните градове и села на Кърджалийска област на Р.България да се чествуват декемвриските събития от 1984 година. Тези чествувания са израз на възспоменания на жертвите на комунистическия тоталитарен режим, а именно на онези жертви от Турския етнос в България, които в стремежа си да опазват своята идентичност стават прицел на куршумите на комунистическата милиция и войска. Като казахме идентичност нека си припомним за коя идентичност става въпрос. С установяването на комунистическия режим през 1944та година, той заварва едно Турско малцинство, от което 99% изповядва своята ислямска религия, 60% владее майчиния си език писмено и разбира се 100% говоримо, което беше трън в очите комунистите и пречка за внедряването на комунистическия начин на живот сред това малцинство.
След като успяват да конструират скелета и структурите на комунистическата система по места с помоща на привлечените и примамените с комунистическа власт и материални облаги Турци, комунистическата система започва асимилацията на Турците и Мюслюманите.
Потомците на Турските комунисти, приели асимилационния процес за своя задача и цел биват изучавани и обучавани съгласно комунистическите норми, като на същите им се предлагат ВУЗ ове без приемни изпити, назначаване на удобна работа и приютяване в отделни структури на властта. От друга страна в знак на благодарност същите участвуваха пряко в асимилационния процес като партийни функционери, агенти на ДС и доносници. В резултат на така проведения асимилационен процес чрез комунистическата тоталитарна държавна политика, Турците в България в началото на 80 те години от своята идентичност успяха да си запазят само имената и майчиния език- говоримо. А от религиозните си обичаи и ритуали обрязването, символичното чествуване на двата религиозни празника-Курбан и Рамазан Байрам. Посещението на джамии почти се занули, защото това се показваше и демонстрираше като крайна изостаналост от комунистическото съвремие и норми. В същото време преследванията и санкциите против вироглавите, които се придържаха към своите религиозни обичаи и ритуали бяха много строги и системни. Но на комунистите в България им се видя много и това малкото, което успяха да си опазят Турците като идентичност и си измислиха и решиха да проведат така наречения “възродителен процес“,който процес по начин на съдържание и изпълнение няма равен на себе си в световната история на човешкото развитие.
Предизвикателство да напишем тези редове е словото – обръщение на г-н Лютви Местан на честванията от Момчилградската трибуна. Но за да се припомни на читателите кой-кой е и за какво се е борил и се бори трябва да си направим малък преглед на близкото минало. Защото в това обръщение има освен верните отражения на случилите се събития в миналото и доста демагогия, популизъм, цинизъм, егоизъм и т.н. с цел припечелване на политически дивиденти за в бъдеще.
Тъй като г-н Местан в това свое изказване уж отговаряйки на въпрос на една журналиска „Какво направи ДПС през този период относно осъждането на престъпниците“ изръси, че доста път сме извървяли, в смисъл доста права сме си извоювали. Но не стана ясно какво са извоювали обикновените граждани потърпевши от така наречения „възродителен процес“. Ако става въпрос за самите политици от ДПС върхушката и за техните материални благополучия-„Да“, но как стоят нещата за останалите.
В началото на 1990 та година политбюро на БКП си изми ръцете от така наречения „възродителен процес“ като със свое решение възложи на Народното събрание да издаде законова процедура за възстановяване на Турските имена на потърпевшите граждани. След това БКП си смени името тоест стана БСП, с което изцяло се „очисти“ от своето комунистическо минало, с което си „сне“ и цялата отговорност за така наречения „възродителен процес“. И след този период от време тоест от 1992 та година до 2013 година, включително, Турските и Българските комунисти съвместно управляваха България близо двадесет години. От тези съвместни мандати виждаме какво е положението на днешна България – 3%та мултимилиардери на богатство и имот и 90% мизерстващи граждани. А що се отнася до положението на потърпевшите от така наречения „възродителен процес“ и техните имена, то гражданските регистри с българските имена все още са в сила, а в държавните архиви се пазят както молбите от 1984 година за получаване на български имена, така и молбите от за възвръщане на Турските имена след 1991 година. При това около 25-30% от българските имена поради една или друга причина стоят невъзстановени. Но дефакто от исторически аспект за историците няма да има проведен комунистически възродителен процес, а само свободна воля на гражданите за доброволна смяна на своите имена, защото така ще говори историческата документация, която се пази днес в българските архиви за след време незнайно. Тук е мястото да припомним на г-н Местан, че за ДПС като една политическа сила претендираща, че представлява жертвите и потърпевшите от така наречения “възродителен процес” и като част от законодателната власт за период от двадесет и пет години първата и неотложна задача им беше да допринесат за въвеждането на законов ред и процедура за възстановяването на тези имена без излишна бюрокращина, като се заличи всичко свързано с това нечовешко деяние наречено „възродителен процес“, а не да ги оставят на свободната и неориентирана воля на потърпевшите граждани.
След цялата тази реалност г-н Местан от святата трибуна в Момчилград за възспоменание на жертвите от така наречения „възродителен процес“ сне отговорността на ДПС като политическа партия уж представляваща жертвите и с едно изречение прехвърли цялата отговорност върху правоохранителната система в България. Представяте ли си колко заблуда, демагогия, популизъм, безсрамие и безотговорност се съдържа в това изсказване. Съвсем по комунистически и типично по аген-турски този опит за заблуда се изразяваше в това „Драги ми електорате като ваше политическо представителство виждате ли колко много, ама много напирахме за вашите права, но прокурорите, съдиите и адвокатите не проявиха никакво разбиране. Затова заблудени мои немили, насочете вашата злоба към правоохранителната система и се борете с незнайните и непознати личности там, тоест приканвам ви към санчо панчовщина със съдебната власт. След като ДПС останаха далече от политическата власт, г-н Местан май обърка тежеста и силата на политическите власти като законодателна, изпълнителна, съдебна и т.н. Никому не е тайна, че в псевдодемократичните страни първите две власти определят съдбата на правоохранителната система. Много нагло г-н Местан каза, че така наречения „възродителен процес“ е голяма болка за ДПС, но не каза къде го боли…
Нима ДПС в съвместното си двадесет годишно управление с БКП (БСП) не е назначавало удобни или не е изгонвало неудобни съдии, прокурори, съдебни заседатели, не е “разпределяла порциите на властта” както върволеше самоуверения бивш Първи на партията правоохранител. Но къде другаде могат да намерят израз и могат да бъдат демонстрирани лицемерието, безсрамието и безотговорността освен пред гражданите непросветени и незнаещи държавните управленски структури. Разбира се от тук не трябва да се направи извод за оневиняване на съдебната система за да няма наказани и осъдени виновници за така наречения „възродителен процес“. С едно изречение имаше “възродителен процес“, но няма виновници, има виновници, но няма кой да ги съди. Защото „Гарван гарвану око не вади“ гласи народната поговорка, което казано по нашенски ще рече комунист на комуниста зло не прави, няма и намерение да прави.
