Ertaş ÇAKIR

Политическата история на България от последните години е изпълнена със събития, които не само поставят под въпрос бъдещето на демократичната ни система, но и ни карат да се замислим за собствената ни роля в това. Днешните политически реалности, в които лични амбиции и политически маневри често изпреварват обществените интереси, са поредното доказателство, че демокрацията не е даденост. Тя е нещо, което трябва да защитаваме всеки ден.
Отново на прага на авторитаризма
Думите за “солдафона”, който може да обеси парламентарната демокрация, не са просто реторика.

Те са предупреждение. През ноември 2021 г. значителна част от демократичната общност, сляпо водена от желанието за промяна, даде своя глас за втори мандат на Румен Радев. Тогава предупрежденията за евентуални последици от това решение бяха заглушени с обвинения в партийна лоялност или още по-обидни етикети.
Днес тези предупреждения се сбъдват. Плановете за централизиране на властта, изолацията на парламента и обезсилването на демократичните институции стават все по-явни. Политическата игра, която се води в момента, не е нищо друго освен подготовка за изграждането на авторитарен режим.
Опасностите на политическото късогледство
Когато в политиката се водим от емоции – било то омраза към опонента или сляпа любов към “новите месии” – резултатите често са катастрофални. Демокрацията не може да съществува там, където личните симпатии и омрази са по-важни от принципите. Днес виждаме как същите тези „демократични“ сили, които преди години се противопоставяха на корупцията и авторитаризма, сега неволно проправят пътя за нова форма на политическа тирания.
Поуките от историята
Историята ни дава достатъчно примери за това как демокрацията може да бъде подкопана отвътре. Русия, където един лидер концентрира цялата власт, е най-близкият и тревожен пример. Там демократичните институции първо бяха обезсилени, а след това напълно премахнати. Дали искаме същото бъдеще за България?
Винаги, когато дадем на един човек или група твърде много власт, рискуваме да загубим най-ценното – свободата си. Демокрацията е система, която изисква баланс на силите, отчетност и прозрачност. Без тях тя се превръща в своята противоположност.
Не играйте с огъня
Настоящата политическа ситуация е ясен сигнал, че сме на ръба на нещо много опасно. Подкрепата за авторитарните амбиции, независимо дали е осъзната или не, е предателство спрямо принципите на демокрацията. Това е предупреждение към всички, които са готови да жертват парламентарната система заради краткосрочни политически печалби или лични пристрастия.
Не си играйте с огъня.
Политическите решения, които се взимат днес, ще имат дългосрочни последици за всички нас. Ако позволим демокрацията да бъде обезсилена, няма да има връщане назад. И нека не забравяме – тези, които подкрепят авторитаризма, също ще станат негови жертви.
Време за осъзнаване
Демокрацията е крехка. Тя не е просто система от закони и институции – тя е култура на уважение към различията, отчетност и защита на гражданските свободи. Всеки опит за съсредоточаване на властта в ръцете на един човек или група е удар срещу тази култура.
България е изправена пред критичен момент.
Дали ще изберем пътя на авторитаризма или ще защитим демокрацията, зависи от нас. Но едно е сигурно – бъдещето на страната ни не може да бъде заложено в ръцете на тези, които не уважават нейните основни принципи.