Основният мотив да предложа на читателите настоящата книга е да защитя доколкото мога хилядите достойни български патриоти, служители на ДС и военното разузнаване, които допринесоха изключително много за осигуряването на мира, спокойствието и добруването на българския народ в периода 1944-1989 г. Без техния доблестен и всеотдаен труд беше невъзможно развитието на нашата държава и всестранното социалистическо строителство. Освен това именно органите на Държавна сигурност и Българската армия гарантираха националната сигурност на България.
Работата на органите на ДС бе много трудна и отговорна, но понеже те воюваха с враговете на държавата на „тихия фронт”, цялостната им дейност бе строго секретна и не се допускаха никакви показни полицейски „акции”, каквито наблюдаваме при правителството на ГЕРБ. Голяма част от нашето общество въобще нямаше информация за дейността и ползата от работата на ДС. Считам, че това е основната причина повечето български граждани да не вземат отношение по закона за разкриване на досиетата на служителите на ДС и агентурния апарат.
Управляващите България след 10 ноември с лека ръка, по настояване на основните врагове на нашата държава – САЩ и Турция, унищожиха органите на ДС и агентурния ни апарат. От това по-голямо национално предателство не можеше да има. Резултатите
от това престъпно деяние са налице. България е разграден двор и турците вече с основание считат, че сме техен вилает.
Агентурата им у нас сега е в изключителен комфорт. Никой не я безпокои. Турцизирането на България е в пълен ход, а нашите „управници” се правят, че не виждат и продължават за всичко да обвиняват ДС и да клеветят нейните служители.
Вместо да водят борба с турското разузнаване и против българските бандити, кредитни милионери и други, които окрадоха и унищожиха държавата, те продължават да размахват досиетата на едни от най-достойните синове и дъщери на родината.
Разузнавателната и подривната работа на турците против България започва от Освободителната война и продължава в наши дни. При това тази турска дейност против нас не само че не намалява, а постоянно ескалира и е придобила всеобхватен и брутален характер. По тази причина българското правителство бе принудено да създаде силна разузнавателна и контраразузнавателна организация за работа против Турция.
В нашето разузнаване ПГУ-ДС на отдел I бе възложено да работи против Турция и този отдел се наричаше „Главно направление”.
