Едно многозначително нарицателно от не така далечното ни минало се съживи по необичаен начин – “Голямата екскурзия” отново е при нас. Не като площадна проява и не като телевизионен репортаж. Изискан том застава на лавицата и ни приканва да преминем мислено границата на външните събития, за да преживеем това пътуване по начина, по който е отеквало в душите на пътуващите.

За първи път политическото говорене по темата “Възродителен процес” отстъпва на една по-истинска подредба на думите – съкровена, дълбока, искрена. Страница по страница минаваме през ужаса, страха, надеждата и неизвестността, пред които са били изправени заминаващите наши сънародници, така цинично отпращани от режима на Живков “на екскурзия”.

Антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес” през 70-те – 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности” представя 38 автори със 140 текста – стихотворения, разкази, части от повести и романи, спомени и записани от събирачи фолклорни произведения – анекдоти и народни песни. По-голямата част от произведенията са превод от турски език, защото са публикувани след заминаването на авторите им от България.

Както отбеляза единият от съставителите, доц.д-р Вихрен Чернокожев, “антологията за мен най-малко е трансгранична, транснационална антитоталитарна литература на травматичния опит, както се е изразил ученият в мен.  Човешкото ми чувство е за една огромна травма, дълго време съзнателно скривана, останала без глас, потисната, недоизречена. За едно несподелено дълго време непосилно човешко страдание, което се е опитало да се отрече, да бъде осмислено, изговорено, превъзмогнато в стихове и проза.”

“Антологията няма да затвори раната “възродителен процес”, но тя може да потуши болката, може да гради мостове, а не пропасти на разделения, може да има свой принос в запазването на обществения мир”, разсъждава литераторът.

За мостове говориха и други участници в премиерата. “Българи и турци имат свой отделен разказ за тези събития. Тази книга прави мост между тези два разказа”, отбеляза  доц.д-р Михаил Груев, председател на държавната агенция “Архиви”. Той изрази надежда публикуваните текстове не само да предизвикат дебат, но да станат повод за появата на още произведения “от чекмеджетата”.

Проф.д-р Зейнеп Зафер, другият съставител на сборника и преводач на голяма част от творбите, е убедена, че има още много “арестувани” от ДС съчинения, до които изследователите нямат достъп. “Имаме информация за конфискувани творби от хора, които са били ангажирани да ги превеждат на тогавашната власт, за да разбере съдържанието им. Сега обаче всички вдигат рамене. Не може да се разбере в кой точно архив са попаднали и дали въобще са съхранени”, разказа пред “Новините” проф. Зафер.

В антологията често се мярка мрачната сянка на Белене. “Най-напред оковаха мисълта ни”, пише Шефкет, който излиза от затвора 26 кг.   “В момента голяма част от българския народ или не знае за тази мерзост, или е съгласна с нея, защото имаме нов национализъм, заради който отново трябва да си поставим неприятния въпрос за личната отговорност”, сложи пръст в раната Деян Кюранов, един от българите, протестирали открито на времето.

Доц.д-р Вихрен Чернокожев от Института за литература – БАН и проф.д-р Зейнеп Зафер от Филологическия факултет на Анкарския университет са ръководители на проекта “Идентичност и асимилация”, довел след двегодишна усърдна проучвателна работа при българския читател споделените думи от последното за ХХ век изселване към Турция.

– See more at: http://novinite.bg/articles/92130/Golyamoto-zavrashtane-na-dumite#sthash.wFsFfVZj.dpuf