Рафет УЛУТЮРК

Общите избори в България са процес, който резонира не само в границите на страната, но и отвъд тях. Особено за турците и мюсюлманите, родени в България и живеещи в Турция, тези избори имат историческо, културно и политическо значение. Хиляди хора, които са се преселили в Турция чрез миграция и са запазили българското си гражданство, имат пряка сила да повлияят на бъдещето на България. Но размисълът върху процесите на гласуване и тяхното въздействие показва необходимостта да преоценим някои трудности и възможности.

Голяма част от избирателите в Турция са от семейства, които пристигат в страната ни след принудителните вълни на миграция през 1989 г. и след това. От историческа гледна точка, тези хора са били насилствено откъснати от родината си и са се борили да запазят своята културна идентичност, език и традиции. Сега имат шанс да формират бъдещето на България. Но този шанс не винаги се представя като лесно достъпно право.

На първо място, процесът на гласуване за избирателите в Турция може да бъде доста сложен и трудоемък. Въпреки че увеличаването на броя на урните през последните години е положително развитие, промените в изборния закон на България затрудниха този процес. Липсата на право за гласуване по пощата принуждава избирателите да се явят физически пред урните. Но за избирателите, разпръснати в различни градове на Турция, достигането до урните, особено за възрастните хора и тези, които живеят на отдалечени места, е сериозен проблем. Ниската избирателна активност е фактор, който директно влияе върху политическата картина в България.

Но за кого гласуват тези избиратели?

Традиционно голяма част от избирателите в Турция подкрепят партии като Движението за права и свободи (ДПС), които защитават правата на турските и мюсюлманските малцинства. Тези партии са известни с политиките си за защита на правата на малцинствата в България и са установили силни връзки с избирателите в Турция. Но през последните години е ясно, че сред избирателите в Турция се появяват нови политически търсения. Нововъзникващите политически партии в България започват да намират подкрепа и сред избирателите в Турция. Особено младото поколение търси алтернативи на сегашния политически ред в България и формира своите изборни предпочитания спрямо тези алтернативи.

Друг критичен въпрос е влиянието на дипломатическите отношения между Турция и България върху изборните процеси. Икономическите и политическите връзки, които се развиват между двете страни през последните години, също засягат избирателите от България в Турция. Силните отношения между Турция и България засилват връзките на тези избиратели с родината и ги насърчават да играят по-активна роля в изборите.

Но тук не можем да избегнем следния въпрос:

Колко устойчиво е влиянието на избирателите от Турция върху изборите в България?

Вътрешнополитически, влиянието на избирателите отвън понякога се критикува. Включването на избирателите, живеещи в Турция, в българските вътрешни дела не се приема добре от някои български политици. Особено националистическите среди се опитват да ограничат правото на глас на избирателите отвън чрез различни законови промени. Това може да означава още по-големи трудности за избирателите в Турция в бъдеще.

В заключение, правото на глас на избирателите от България в Турция трябва да се разглежда както като исторически дълг, така и като демократична отговорност. Но трудностите, пред които са изправени при упражняването на това право, достъпът до урните и разнообразяването на политическите предпочитания ще доведат до нови дискусии в бъдеще. Българските граждани, живеещи в Турция, имат право да изразяват мнение за бъдещето на България. Но това право ще придобие по-голямо значение, ако и двете страни създадат по-демократична и справедлива избирателна система.

Избирателите не трябва просто да упражняват правото си на глас, но и да настояват за справедливи и равни условия в този процес. Българските мигранти в Турция имат още един шанс да покажат културната си идентичност и своята връзка с родината чрез това демократично право. Но за да се направи този път по-достъпен, по-лесен и по-прозрачен, това е обща отговорност както на Турция, така и на България.