Kazanlık В-к „Долина“ / Казанлък
Дата: 29 юли 2021 г.
Беседа с г-н Рафет Улутюрк, председател на неправителствена изселническа организация в Истанбул за след изборната обстановка в България.
Въпрос: Първо да ви питам г-н Улутюрк, как минаха изборите на 11 юни?
Отговор: Благодаря. Безпроблемно минаха. Този път имахме повече секции, машини за гласуване и хубаво настроение. Аз бях Генерален координатор, обиколих провинциите, срещнах се с почти всички изселнически дружества, с изборните активисти и т.н. Имаме 50 % увеличение на вота. Нямаше националистически напън, автобуси, спокойно гласуване със съзнанието, че всеки глас е нещо за българската демокрация. Сега сме в нов, след изборен етап.
Въпрос: Г-н Улутюрк, в политическия дебат, който се разгоря след 11 юли в България влезе в употреба нов глагол – „гарантирам“ във конкретна форма „Кой ще гарантира?“ Не става въпрос за гарантиране на голяма изборна победа, такава без това нямаше, а за гарантиране на поведение, решения и действия на премиера и министрите на правителството на малцинството, което ПП “Има такъв народ!“ (ИТН) евентуално скоро ще създаде и обяви.
Отговор: Следя пост изборния дебат. Разгаря се всеки ден. В политическия живот гаранция се иска, когато между страните няма доверие, казано още по ясно, когато обществото е болно или се намира в страшен вътрешен двубой.
Последния вот не излъчи обаятелен мъдрец с качества на магьосник, които да държи партийния парламентарен елит на еднакво разстояние от необичайните и трудни политически и др. проблеми, които чакат спешно решение. А България има големи проблеми за решаване. Не усещам дали политическата класа усеща нещата, но с всеки ден Родината ни се движи към границата да се превърне в „модерна“ европейска колониална покрайнина. Има опасност да ни превърнат и в голям лагер за бежанците или имигрантите.
Заедно с израза „Кой ще гарантира?“ в парламентарния ни речник се настани и израза „котка в чувал“. Това са много чувствителни изрази в подмладяващия се парламентарен състав и ще рои.
Първо, за да съм ясен, искам да подчертая, че Народното събрание има ВЪТРЕШЕН УСТАВ, който определя не само процедурите, но и етичните норми на поведение и на новите депутати и парламентарните групи. Някакъв труд на тази тема, написан от наш автор не съм срещнал. Не съм срещнал и наръчник на атеиста по етика, а в парламента почти всички са такива. Не е публикуван и автобиографичен алманах на новите депутати.
През 1992 г. бях в София по работа. В началото на ул. „Пиратска“ на вратата на Дома на Юристите демократи имаше закачена обява за лекция по парламентарна етика и дебати. Лекторът Др. Юрген Вартбург – Председател на Парламентарна комисия по етика на Бундестага. Качих се на втория етаж и го слушах. Беше започнал и разказваше за между партийния диалог и парламентарната кръгла маса, като инструмент за решаване на преплетени парливи политически случай. Спомням си, че каза, че „жив човек не става за гарант“ и че трябва да се гарантира с нещо неодушевено, но за политическа гаранция не посочи пример. „Гаранцията е доверие и нищо друго“ са негови думи.
В такива случай Турските бизнесмени казват: „Приеми думата ми за гаранция.“ Или „Думата ми я приеми като чек.“
Нашите кафенета са винаги пълни с зевзеци. Оня ден, гледаме новини по „НОВА“ ТВ и като съобщиха, че Слави Трифонов се отбил в поликлиника, те добавиха веднага, че е отишъл за „Гаранцията, която му иска Христо Иванов от Демократична България.“
Политиката и политиките са абстракцията на нашия обществен живот. Те са като цифрите, никой не може да даде „гаранция“ за това, че 2 и 2 винаги прави 4. Например ако съберем 2 капки вода и 2 капки вода ще получим 1 капка. Такива примери мога да ви преведа толкова, колкото искате. Затова наддаванията винаги се печелят от онези, които знаят изключенията, а не само основното правило.
Има и още нещо, което не мога да забравя от лекцията на Др. Вартбург. Той каза, че „диалогът винаги започва с пълна екипировка.“ Като пример ни показа една шахматна дъска, на която бяха подредени всичките 32 фигури. И добави, има шахматисти, които наддават като казват, че „могат да победят противника и без два топа или без кон и офицер, без царица и т.н.“
Обаче в политиката такива преговори не са допустими, защото засенчват достойнството на партньора като последствие прекъсва диалога. В българската история все по тези причини има убити премиери, министри, генерали, депутати. Последния премиер на България Бойко Борисов и Президента на Републиката 2 години не си поздравиха. Нали проведохме извънредни избори преди 2 седмици, защото в 45-ия парламент нямаше диалог между политическите партии!
Въпрос: Сега нещо се отприщи. Експертните групи се срещат. Има надежда за експертно правителство.
Отговор: Вярно е, но дали от тези срещи ще излезе правителство, това е политически въпрос.
Първо, смятам, че на България не и трябва „експертно правителство“, а политически кабинет с ясна визия. Исканата гаранция е за политическа отговорност. Колкото разбрах провеждат се срещи с представители на „Демократична България“ (ДБ), „Стани БГ! Ние Идваме!“ (СБГНИ) и с Социалистическата партия (БСП), а с Движението за Права и Свободи (ДПС) е установен само контакт за добри намерения.
От писмените изявления на Председателя на ИТН Слави Трифонови (имат 65 депутати) и устните такива и от ТВ участията на Заместник председателя и Председателя на парламентарната група на партията г-н Тошо Йорданов на четвъртия ден от продължаващите срещи стана ясно, че партията не приема предложения за състава на правителството. Водят се само преговори свързани с политиките залегнали в партийните програми. Основните теми, по които няма разминаване са правната реформа, смяната на Гл. прокурор Ив. Гешев, антикорупционни мерки, провеждане на реформи в социалната, здравната и образователната сфери. За сега не се очертава консенсус за подписване на споразумение или протокол по проведените разговори. Очаква се процедурата по конституция за съставяне на правителство да приключи до края на м. Август т.г. В случай, че това не стане, страната може да влезе не само в нова политическа, дълбоко икономическа и социална, но и в конституционна криза. Защото 3 месеца преди изтичане на срока на пълномощията на президента Радев за намеса във политическия живот на страната трябва да се вземе окончателно решение дали ще се удължи срока на управление на сегашното правителство начело с Стефан Янев или втори извънредни избори през м. октомври т.г. – две в едно с президентските.
Въпрос: Какво е отражението на нашата перманентна криза сред гласоподавателите в Турция?
Отговор: Политическия двубой се следи от близо. Няма да е хубаво за никой, ако преговорите за правителство на политическото малцинствено се провалят. Преодоляването на новите трудности, които са на прага с „Делта“ мутацията на вируса са свързани разбира се с ефективните мерките на едно работещо правителство. Ако се провалят обещанията за увеличение на пенсиите, ако пропадне програмата за социални помощи, ако не могат да се получат обещаните програмни средства от Брюксел и т.н. могат да се очакват по сериозни от напускане на страната социални сътресения… Изселниците също очакват сериозни промени. Разбира се сред тях има и отчаяни, които твърдят, че в България нищо не може да промени.
Радостна беше новината свързана с писмото на Министерството на Външните работи до Централната избирателна комисия в София. Смятам, че ако беше правителството на Борисов нямаше да има такъв ход.
Става дума за промени в Изборния кодекс с цел създаване на Многомандатни избирателни район и в чужбина и гласуване по пощата или по интернет при следващите избори. От години това е искане и на БУЛТЮРК. Гласуването по пощата е за предпочитане. Българските граждани не само в Турция и на запад го очакват отдавна. Това е една демократична придобивка. Това ще улесни нещата. Ще се повиши активността на разочарованите. Нещата ще станат по реални.
В момента отчуждаването от България като държава, общество, парламент и общност на неспособни хора се задълбочава. Думите казани в лицето на „най-добрия“ министър в „програмното правителство“ – министъра на финансите Асен Василев – номиниран даже за зам. министър председател в кабинета на малцинството като „крадец“ при други обстоятелства можеше да взриви обществото. Не говоря за някакъв позитивен или толерантен тон. Оставам с впечатлението, че 38 % от гласовете не са достатъчни като натрупана енергия за очакваните дълбоки промени у нас. Популистката пропаганда само от ТВ екрана също не е достатъчна, трябва да се слезе при обикновените хора по села и гласове и да се обясни още по настоятелно смисъла на промяната, ролята на Гл. прокурор в съдебната система, на „върховенството на закона“, на социалните и икономически реформи, от които всеки ще има някаква и лична полза. Не може да се изгради модерна България с 47 % функционално неграмотни граждани. Трябва ни нов лидер израснал с мечти за справедливост, равноправие и демокрация. Наш човек с различно въображение. Ако още известно време ги нямаме тези три европейски ценности ние ще се чудим какво да правим със свободата ако ни я подарят в пакет. Народа ни трябва да се събере в гнездото си и с мъдростта си да реши сегашните проблеми. Така ако върви има опасност младежта, която никога не е водила диалог освен с приятелката си и никога не е седнал на кръгла маса за политически диспут, въпреки това на която искаме да се доверим така да се уплаши и ще избяга за винаги някъде. Ако не опитаме разбира се, че ще стане още по лошо, пак ще ни изпратят някой ефрейтор от Брюкселските барове и нашите внуци има да се чудят кого от изръсените от него по страната наследници да сложат на трона за да имаме лице пред света и „мир“ и „спокойствие“ у дома. Друго не мога, но това последното ви гарантирам с голяма болка в сърцето.
