В-к „Долина“ – Казанлк
Авт. Рафет УЛУТЮРК

Председател на Изселническото Дружество БУЛТЮРК – Приятели на България.

България и българското общество са бременни за промени. Това не е от вчера, не е и от началото на т.н. „демократични промени.“ Младежта на страната се надигна за една нова България още в началото на април-май.  Зашеметен от бурните вълнения и напористото искане за оставката му, премиера Бойко Борисов призова за „рестарт,“ за ново Велико Народно събрание и нова Конституция.

Новата българска конституция ще е петата.

Как ще разбере обикновения гражданин при гласуването за нея, че нещата ще се променят точно в тази посока, в която той желае?

Не искам да влизам в детайлите на политическия диалог, който все още не е започнал – при какви условия и подусловия и още при какво равновесие на силите между управляващите, които настояват за нова конституция вече с готов  проект и опозицията, която разнопосочно се дърпа. Разбрах че и улицата, палатките, блокиращите проходи, мостове, КПП-та, кръстовища и внезапно нападащите държавните ведомства искат нов основен закон, но след оставката на Министър председателя и Главния прокурор.

Кога един министър председател иска промяна правилата на играта?

Конституцията е кодекс с основни правила на обществения живот в една страна, на една нация и народ. Има народи, които не са сметнали за необходимо да дефинират тези правила. Византийците са започнали да живеят с задължителни за всички граждани закони още през XV-ти век, с наложени забрани и с реформите на Юстиниан I, но без конституция. В днешна Англия няма наказателен кодекс, критерий за справедливостта е натрупаната юридическа правда на нацията.

Когато в една страна няма конституция и закони, тогава няма какво да се промени, но това не значи, че в нея обезателно властва хаус. Аристотел разделил древно Гръцкия град (държава) на квартали, в някои от тях живеели семейства при установен ред и  в други обикаляла свободна маса предпочитаща безредието. У нас също има управници, които живеят извън закона като Ахмет Доган най-вече от не регламентирани доходи, получени от залагане на гласове на избиратели. Не законосъобразния живот не е регламентиран в действащата ни конституция.

Конституциите се обновяват, когато обществото не може по вече да се възпроизвежда, когато хаосът напълно надделява над реда или когато се запушат между институционалните артерии и символът на обществената жизненост държава капитулира.

Метафора на случващото се у нас.

Човек, който е наддал с килограмите си решава да отслабва. В процеса се включва и самия организъм. Излизат му циреи, които мъчително го изчистват.

В нашия случай извоюването на българския плаж „Росенец“, свалянето на маската от „ТЕЦ Варна“, бягството на част от олигархия от България, превръщането на страната във бунище на Европа, безотчетното източване на язовирите, отравянето на околната среда, некачественото строителство, корупцията и т.н. са някои от многобройните примери на общественото задръстване, които надявам се да се изчистя с уличните протести. Затова, констатацията „Борисов предизвиква протестите“ е вярна и за това надигащата се вълна няма лидер и не се знае кого ще изхвърли на брега.

Има и над конституционни закони.

Това са правилата и нормите на цивилизациите. Човешката история познава 5-има Пророци и 5 основни цивилизации, създадени от тях. Всяка от тях има свое основно правило, превърнала се в религиозна норма, регулираща реда и възпроизводството в общество.

Конфуции (VI. в. преди н.е.) като основно правило е въвел почитанието и задължението, който има в повече да даде и на оня, който няма нищо. Така той е успял да създаде механизъм за регулиране възпроизводство на Китайското общество.

Буда пък освен всичко друго е признал на народа си правото dа проси, с което е съхранил индийското общество.

Еврейското правило, помогни 3 пъти на ближния си важи и днес.

В Исляма добродушието и безвъзмездната помощ се възприемат като високи добродетели пред всевишния.

Именно нюансите в моралните норми на различните цивилизации и развитието на Християнската цивилизация особено в Западна Европа, пробужда не религиозни норми на обществения морал. Обществения договор на съвместно съжителство, възприета като Конституция е нещо извън Тората, Библията и Корана. Този нов светоглед оформен от Ж.Ж. Русо при него придобива конституционна форма, която е основен закон, регулиращ обществените отношения в по-голямата част от света  след Френската революция (1795 г.) насам.

Модерният свят бутна „Берлинската Стена“ от Запад на Изток и заля Източна Европа като мощна лавина, настояваща за моментална промяна към общество на социалните индивиди, който пожар пламна след 30 години и у нас. Като явление предизвикано от обществения застой, той нито може да се отложи, нито може да се погази със сила.

Новото начало на България?

Ние изгонените през 1989 година от Родината ни, следим с интерес събитията у нас. Усеща се, че нещата са дълбоки и противоречията остри. Толкова дълбоки, че даже членството ни в НАТО и Европейския съюз не можа да успокои духовете. Казано най-образно, обувката която носи България от 142 години, не е по крака й. Новото начало трудно ще се приеме от Мюсюлманската част на населението, което по силата на Ислямските канони традиционно живее в силно сплотени социални общности.

Има ли изход?

Първите си стъпки към извън религиозен конституционен живот българската общност прави в недрата на Османската държава. Аз не съм срещнал ръкопис на българска конституция написана преди Освобождението. ГЕРБ обяви, че върху публикуваният нов проект е работено 6 години. 4-татa Конституция беше 9 пъти променена. Останах с впечатлението, че много е трудно да се шие конституционна дреха на българската европейска демокрация. Държавността ни с заличаващи се държавни граници, по силата на този проект, ще се управлява не по традиционни и конституционни норми и правила, а чрез законодателна инициатива на съдии и прокурори, които ще имат грижата дълго да напасват индивидуалните и обществени интереси. Предвид, юридическия ценз и кадровото обезпечаване на съдебната ни система предимно с  възпитаници на полицейска академия „Симеоново“ – София, проектът е сигнал и за законодателно пресичане пътя на хаоса и избор на нова форма на европейска диктатура.

Проект без понятието „етнос“.

Конституционния живот на Българите, Турците и всички останали малцинства у нас е започнал преди появата на понятието „етнос“, още на 23 Декември 1876 г. На тази дата е приета Първата Конституция на Османската империя. В историческия документ, намира израз порива за свобода, вече възкръснал с Гърция и Сърбия. Българите са будна част от населението на империята, която се готви за национална свобода.

В Увода на Истанбулската конституция срещаме понятията демокрация, братство, справедливост и свобода. Упоменават се имената на вдъхновените републиканци и конституционалисти като Русо и Робеспиер от Френската революция.

В имперския парламент присъстват и двама депутати Българи. Отнето е правото на султанско вето. Всички мъже без разлика по етнос и религия имат право на глас. Гражданските права са  копирани от първата Френска конституция. Промяната на Ислямския шерияд с граждански основен закон е революционен акт, който в последствие коства изгнание и на любимия на българите валия на Русе, реформатора Митхат Паша, тогава Министър председател на Високата порта.

Първата гражданска конституция на Ислямския свят отхвърля Ислямската и Османска идентичност. В годините на конституционните бури в истанбулските колежи се учат около 1 500 български младежи. След дипломиране една трета от тях се насочват на Запад. С богат заряд израстват блестящи български юристи като Константин Стоилов, конструктор на Търновската конституция.

Първа българска конституция и Турците в България.

С Търновската конституция от 1879 г. българската общественост се среща за първи път с демократичен национален правов ред. В изборите за Първо ВНС участват и Мюсюлмани. Гласувано е с фасул и тиквено семе. И деветима Турци вземат участие в изковаването на първия общ основен закон. Мюфтията на Варна носи в Търново българския превод на Френската Конституция. Шестима областни Мюфтии подписват Търновската конституция. Княжеската управа уважава практиката Духовните водачи на Мюсюлманите да гледат гражданските дела, да благославят бракосъчетанията, полагането на клетва в казармите и др. Тази практика остава в сила до 1934 г. в смесените райони на България.

Към конституционния ред на постмодерното.

Българската правна матрица сглобена в Търново е смесица от идеи и ценности, които не са били даже известни в страните, които имат решаваща дума върху одобрението им. През 1879 г. Русия няма конституция, а принципите на българската се одобряват или отхвърлят от Източната канцелария на Външното министерство на Цар Александър II. Султан Абдул Хамид II, който още през 1877 г. разтурва парламента си и обезсилва конституцията, също е с право на мнение.

Ако приемем, че основния закон е главна опора на цивилизацията, а самата цивилизация е висш продукт на изкуството, в творческо-креативната си част, тя трябва да носи 50% от предшестващия обществен ред. Тогава Българското княжество все още няма обществено политическа държавна практика.

Затова Търновската конституция копира много от Гръцката, Румънската, Сръбската, даже от Холандската, а не взема от на съжителството в много националното Османско общество, където българското самосъзнание се оформя. В нея  липсва и загадката на твореца – търсещото  спойка въображение на избралите за Родина България. По силата на общо валидното правило, че всяка следваща конституция, ще унаследи само половината от първичния заряд на първата, както и се вижда петата има само една шеста от нея, което е само една шеста част от естествената българска идентичност. Силна накърнената българщина на новите условия може и да не може да се само възпроизведе, и в този смисъл премиера Борисов е прав, когато зове за „рестарт.“

Рестарта не може да е бягане от историята.

Историческият процес предполага отричане и скок в ново качество (обществен строй с нови правила на съжителство). В това отношение имаме тъждественост в исканията на заинатяващите се в палатките, хвърлящите яйца и домати и чупещите стъклата на колите и публикуваните нови принципи от ГЕРБ.

И двете страни искат индивидуални права. Пост модерно общество. Изобразено пак с метафора. В тъмното не може да се определи, защо не се вижда пътя – дали защото е тъмно, дали защото асфалта е черен или гъста е мъглата!

Разбира се прехода от не до край изживяното колективно модерно в България към индивидуалното пост модерно, хубаво ще да е мирен процес. Но както писах и по горе, той е естествен, спонтанен и не организиран, освен това няма и лидер. Наблюдаваме, че вече обхваща и себелюбието на живеещата над законите и не признаваща правилата на социалната игра част на обществото. Последен пример. В Созопол е открадната яхтата на Ахмет Доган, която струва 2.5 милиона Евро.

Защо в западната цивилизация диалозите, битките и войните за най малка промяна в установения субективен или обективен ред продължават столетия, а при нас правовия заряд се изчерпва тъй бързо?

Всички знаем, че българския народ е със свободолюбив дух. Израз на това е и преврата срещу княз Ал. Батенберг и анти-българската политика на Александър III, недоволен от малкото разширение на Българите в собствени предели.

Казано метафорично, през 1886 г. България успява за първи път да изкара надянатата й на Берлинската конференция тясна обувка. През този период въображението за свобода е променлива. Народа не иска да загуби надеждата, че от Русия ще дойдат коне, волове и плугове, които за нея са символи на свободата. В Монтанско избирателите се страхуват, че новият Княз ще дойде от Запад и избират Александър III за свой народен представител в Второто ВНС. Много пъти надеждата е заблуда. Но порива за свобода е нещо без корени и лесно може да се бута в разни посоки.

Политическото избистряне на общественото съзнание през 20-и век премина не само през абсолютна монархия, тоталитаризъм и парламентарна демокрация и през огъня на  седем въстания, четирите преврата, две руски, една немска окупация.

За всеки гражданин на Родината ни е обидна скорошната квалификация на немските списания, че сме Югоизточната колония на Европейската общност. Днес сме в навечерието на една нова мирна окупация – този път от Америка. И тя ще бъде толкова по лесна, колкото по-вече се индивидуализираме. Обидно е за всеки от нас, че управляващата от 10 години ГЕРБ, не е включила в подготвения Преамбюл изконните ни идеали за независимост и суверенитет.

Може ли да се каже, че може и тъй?

Окупаторите исках от нас да играем волейбол по правилата на баскетбола или шах по правилата на таблата и винаги те да са победители.

Навърших 50 години. В България участвах в изграждане структурите на Движението за Права и свободи (ДПС). В Турция, от 18 години ръководя много хилядна не правителствена изселническа организация. Тя е голяма общини в 16 милионния град. Отделно се занимавам с издателска дейност, отразяваща и обществени-политическия живот в България. По различни поводи многократно съм прелиствал, анализирал, дискутирал и четирите български конституции. Иска ми се да се запозная с един български юрист, който ще преосмисли петата ни конституция и ще вмъкне в нея, заинтригуваща загадка, за която писах горе Народите ни се нуждаят от обединяване и сплотяване.

На протестите най-много се говори за Главния прокурор Ив. Гешев. Тежко е тоталитарното ни наследство и народа не желае той да прекрачва законовите рамки и да не сънува политически сънища.

Национален срам станаха не приключилите дела влачещи се от 30 години. Прокуратурата ни отбягва да използва правото си на само сезиране. Този юридически инструмент е част от законността и справедливостта в една страна.

Случаят със свалената от автобуса и бита пред телевизионните камери възрастна жена на 27 Март 2017 г. на КПП  „Капитан Андреево“ и като възнаграждение назначаването на побойниците за Зам. Министър председатели и министри в третото правителство на Б. Борисов, а след това и за Зам. Председател на Народното събрание, говори за закърняло правораздаване с този прокурорски инструмент. А предложенията на същите партии към проекта изготвен от ГЕРБ имат тоталитарно расистки вуня.

През 2009 година бях гост на конференцията на ПП ГЕРБ в зала „Армеец“ – София, когато Борисов бе избран за Председател на ГЕРБ. За много хора и днес той е всичко. Впечатлението ми е, че според него юридическите неща могат и да не станат. Вероятно смята, че едно съдебно дело не е пламнал пожар по пшеничен мас. При посещението му във ВВС, съдиите му станаха на крака и той прие това за нормално. Той даже не се усети, че сложи точка на правовата българска държава.

С новия проект той пак не успя да надскочи себе си и открадна загадката на юриста по конституционно право – който трябва да твори правната спойка на нова България. Улицата отговори с засилване на възгласите за оставка, разширяване обсега и разнообразяване на протестите.

Значението на понятието  „рестарт“

Колко назад да се върнем. Към  90-те години на м.в. и да изкопаем заедно по-широк и по-дълбок трап за тоталитарния комунизма, че в него да се побере и четири метровия паметник на Тодор Живков, с всичките му бюстове, паметни плочи и написани от други негови творби и досиетата по всички не приключили съдебните дела срещу тоталитаризма.

Но тоталитаризъм имаше и при Борис III .

Той също правеше фиктивни избори. Назначаваше и гонеше народните представители. Безмълвен остана пред жестокото убийство на земеделския министър председател Ал. Стамболийски, който беше налучкал формулата за обединяването на българския народ. Цар Борис не можеше да спи, ако през деня не помирише пролята прясна крив. А не са ли внуци на неговите лакеи, които днес задръстиха държавата ни?

И накрая искам да завърша с два притча. Един Руски и един Турски в пожелание от тях да пръкне един български, който ще ни посочи  пътя къмн новия обществен диалог.

Първо Руския.

„Мечката много обичала да си похапва пшенични класове още когато са млечни. За да растат по бързо тя дърпала пшеничните кълнове нагоре.“

А другият гласи:

„ На Султана не му вървели работите. Разни паши и молли го съветвали, файда няма. Един от приближените му, казал, че се е срещнал с дервиш (пътешественик мъдрец), на който предсказанията му се сбъдват.

Султана наредил да бъде веднага доведен.

Довели го мъдреца с магарето, жената и двете му деца. Султана му заповядал от утре да участва в сутрешните заседания и ако му хрумне нещо да се обажда без да се стеснява.

Обаждал се човекът и ония веднага изпълнявали чутото и нещата лека полека са се оправили.

Султанът, който останал доволен от мъдрите предложения на дервиша, наредил да го настанят в прилична къща със семейството му.

Минали години. Нещата в империята пак са се позатлачили и Султанът се сетил за дервиша. Каза ли му, че се радва на добро здраве и че семейството му е добре, но самия той изглежда е притеснен, защото всеки ден преди молитва и преди да си ляга гледа през една дупка на външната врата.

Султанът решил да го посети. Като се появил дервишът му целунал ръката и му благодарил сърдечно. Султанът отвърнал на любезността с думите:

Като си толкова доволен, защо всеки ден преди молитва гледаш през оная дупка?

Заповядайте, погледнете и Вие ваше величество, ето я дупката му казал възрастният човек.

Султанът леко се приближил до вратата и погледнал през дупката. Какво да види: Два износени от ходене скъсани цървула.

Гледам ги, за да не забравям от къде съм дошъл Ваше величество, пошепнал леко старецът.

Така и с нашата пета конституция, нека не забравяме от къде и с кого дойдохме до прага на новия социален ред и с кого ще живеем в новите условия и да се успокоим общественото тяло.