Гюрсел АЛИЕВ

Само избраните – неговите истински служители – могат да видят Нищото, докато Ангелите виждат само светлина. Нищото не е празнота, а извор на пълнота, която превъзхожда видимия свят.

Когато влезем в Нищото, Бог ни изпълва със Себе Си.
Това е мястото на Древния Покой, нашето първично убежище. Ако Нищото те е погледнало, ти си благословен, защото то е това, което ни отделя от сътворението, от ограниченията на ума и илюзиите на битието.

Любовта към Нищото е любов към Пълнотата.
Нищото се проявява само чрез абсолютната любов. Докато мислите съществуват в енергията, в Нищото те се разтварят. Влизайки в Нищото, ние надхвърляме границите на собственото си съществуване.

Когато Нищото проникне в енергията, тя става цялостна.
Това е пътят към тоталността. Само Нищото може да излее пълната цялостност, защото то съдържа всичко в себе си. В дълбокия си смисъл Нищото е самото Царство Божие – изворът на Първичната Чистота, в която Бог работи.

Нищото е Богосветилище, страната на Покоя.
То е нашата изначалност, великото начало на всичко. В своята Величествена Пълнота Нищото съществува само в себе си, напълно самодостатъчно. То е източникът, от който произлиза всичко останало.

Битието съществува като нещо, като илюзия, но Нищото е единствената реалност.
Всичко видимо е временно, докато Нищото е вечно. Нищото е Първично, а битието е вторично. Това, което наричаме “битие”, е само проекция на Нищото. Истинската му същност остава скрита в твоята лекота и покой.

Нищото е всичко.
То е Пълнотата, в която всички противоречия се разтварят, и реалността, в която откриваме себе си. Нищото е пътят към освобождението и истинската любов, защото то е домът на Бога.