След три дни обсъждания в пленарната зала бюджет 2024 г. този път беше приет навреме. През предходните години заради политическата криза финансовите сметки на държавата бяха гласувани по-късно, което създаде проблеми за работата на отделни ведомства, както и на общините.
Бюджет 2024 е изготвен при очаквания за 3.2% ръст на БВП догодина (205.8 млрд. лв.), продължаващ спад на инфлацията до 4.8% средногодишно и очакване за ръст на разходите за труд с 11%. Финансовата рамка на годината залага на дефицит на касова основа 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП и 2.9% от БВП на начислена база. А това означава и още дълг в размер на около 8.4 млрд. лв. за финансиране на планирания дефицит “и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв”.
Още при представянето му критиките бяха насочени към твърде оптимистичните очаквания за приходите. В първоначалните сметки бяха включени и парите от такса за пренос на руски газ (която в спешен порядък парламентът в крайна сметка отмени заради Шенген). След разговори с крепящите правителството партии в парламента финансовият министър заяви, че приходната част е намалена с 2.4 млрд. лв. именно заради тази такса. Със същата сума бяха свити и капиталовите разходи и така те станаха 9.98 млрд. лв.
При окончателно гласуване на текстовете все пак бяха приети нови разходи, изненадващо беше променено облагането на много хазартни дейности и се гласува сключени договори по ЗОП да могат да се индексират с до (забележете) 50%.
За първи път в бюджета има и списък с конкретни инвестиционни проекти (общо над 400), които ще бъдат изпълнявани през годината. Това дава прозрачност за това накъде се насочват разходите за инвестиции на държавата. Към закона има и още един списък – за финансиране на общински инфраструктурни проекти.
Още разходи за около 200 млн. лв.
По предложение на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Кирил Петков бяха гласувани още куп разходи за общо близо 200 млн. лв. Сред тях са:
– 5 млн. лв. за създаване на фонд “Стефан Стамболов” за финансиране на обучението на българи в чужбина;
– 68 млн. лв. за сектор култура;
– 20 млн. лв. за МВР за ремонти на техни сгради;
– 37 млн. лв. за център за киберсигурност в ДАНС;
– 11.6 млн. лв. за увеличение на заплати НСО;
– 10 млн. лв. за министерството на иновациите;
– 4 млн. лв. за Сметната палата за заплати и капиталови разходи;
– 2.6 млн. лв. за външното министерство.
Отпускат се и 2 млн. лв. за БАН, 2.7 млн. лв. за стипендии за курсанти, дават се още пари за археология и за ремонт на сграда на Конституционния съд, увеличава се и субсидията за вероизповеданията.
Остри дебати предизвика предложението сключени договори или рамкови споразумения по ЗОП да могат да се индексират с до 50%. И опозицията, и ДБ обърнаха внимание, че това на практика обезсмисля състезателния принцип при избора на изпълнители.
Спорните промени в хазартните такси
С преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета се промениха и куп хазартни такси. Така за организиране на офлайн залагания върху спортни събития, лотария с търкане на билетчета, тото, лото вече се дължи по-ниска ефективна ставка. Сега тя е 15% върху приходите от залози, т.е. облагаемата база е по-широка. При новото предложение ставката се вдига на 20%, но основата за облагане се стеснява – тя става разликата между получени залози и изплатени печалби.
От друга страна, се вдигат еднократните такси. Еднократната такса за онлайн залагания от 100 хил. лв. се увеличава на 400 хил. лв., за игри в игрално казино се вдига от 100 хил. на 300 хил. лв. Скачат и таксите за ротативки. Въвежда се и еднократна такса за офлайн игрите в замяна на по-ниския данък. В редакция на бюджетната комисия се предлага таксите за компании с вече издадени лицензи също да се индексират нагоре по формула и да се платят през следващата година от компаниите по формула в зависимост от това кога изтича лицензът.
Вдига се и алтернативният данък (3-месечен) за игрални автомати от 500 на 800 лв. По данни на НАП, цитирани от Асоциацията на игралната индустрия в България, през 2023 г. игралните автомати, електронни рулетки и други мултиплеъри са общо 33.2 хил. броя.
