Reportaj Kazanlık 2024-01-04

Yanitsa STANÇEVA – Rafet ULUTÜRK ile roprtaj

Уважаеми г-н Улутюрк, какво постигна “Бултюрк” през 2023 г.?

Какви са вашите планове за събития през 2024 г.?

През 2023 г. “Бултюрк” и БГСАМ изпълниха изключително продуктивна година. Искам да напомня, че ние не сме каквато и да било гражданска организация.

Като “Бултюрк” следим политическите, икономическите и социални развития в България, Турция и турския свят, анализираме вероятните им последици и ги споделяме със сънародниците ни, както и със заинтересовани лица, институции и организации.

Това е важна задача и отговорност, която изпълняваме.

През 2023 г. “Бултюрк” и БГСАМ организираха конференции, панели  по история, икономика, вътрешна и външна политика, работейки в сътрудничество с университетите.

“Бултюрк” организира срещи с експерти и политици, където нашите сънародници могат да споделят проблемите си на първа ръка. Една от най-значимите ни дейности, която ще остане в историята, е одобрението на нашия проект документалния филм  “Легендата за Кърджали “ и книгата като културно мероприятие с подкрепата на Министерството на вътрешните работи.

За 2024 г. планираме да продължим с нашите услуги и дейности без прекъсване. Искам да споделя само:

През януари ще проведем конференция на тема “Значение на турския свят и Северен Кипър за турския свят”, където като гост ще присъства проф. д-р Гювен Аръкълъ, председател на Турския Съюз на Северен Кипър.

За напред смятаме да направим конференция в София в края на април с участието на представители на Балканските държави по тема “Балканските медии”.

Ние, участващи в НПО, университети и други срещи, продължаваме да информираме участниците с информация относно миналото, настоящето и бъдещето на Турците в България и в света.

 

Ако позволите, ще ви заведа обратно в България. Моля, може ли да направите кратък коментар относно избирането на двойните граждани, приети в България в края на годината, за високи държавни позиции?

Как се регулира този въпрос в турското законодателство? В Турция ли това е възможно?

Ако това не е регулирано чрез специален закон за тези специфични случаи, то е добър начин за започване на демократично управление. В днешно време капиталистическите икономики продължават да експлоатират света, като купуват мозъците на слабите страни, предлагайки им изгодни възможности.

Има много академици, бизнесмени и артисти, които, бидейки вашите граждани, са станали или са били принудени да станат граждани на страните, където има по-добри възможности. Необходими са решения, за да се възползваме от тях или да ги върнем обратно. Считам, че сред двойните граждани има образователи, икономисти, лекари, които биха допринесли значително за управлението на страната. Това прави този закон ценен от гледна точка на използване на техните научни или специализирани познания.

Но, ако не се разшири условието за пребиваване от 180 дни, считам, че това ще остане ограничено до двойните граждани, живеещи в България, и няма да служи напълно за целта. Демокрацията трябва да е еднакво за всички граждани на Република България.

А що се отнася за Турция отдавна прояви същата смелост и сега виждате къде сме.

 

Уважаеми г-н Улутюрк, според вас това не представлява ли сериозна заплаха за националната сигурност на някоя държава?

Ако вашия екипаж е надежден и пътят ви е ясен, тогава останалата нужда е от опитен капитан. Изглежда, че ако вашите системи са здрави! Особено ако вярвате във вашата система за правосъдие и законност! Тогава е невъзможно за някой, който злоупотребява с длъжността си или не може да я изпълни, да продължава да заема тази позиция.

Така че, особено ако сте настроили здрави механизми за надзор, това положение никога не може да навреди на националната сигурност. За да вървим напред Трябва да се освободим от страховете.

Въпреки че това изглежда като теоретичен подход! Важно е да влезете по правилния път. Очакването за напредък не може да произлезе от хора, които са приели мандатната политика, доволни са да остават в сянка и извличат полза от тази ситуация. Те не могат да водят страната никъде освен към унищожение, като работят само като апарати, които управляват политиката и икономиката от името на някои лица. Или от други държави. На България им трябва политици които да работят за благото на България.

 

Прочетох новината за предложението на “Бултюрк” за изграждане на паметника на Александър Стамболийски в Кърджали. Защо Александър Стамболийски?

Защото той беше смел политик сред българските политици, който заяви “Да управляваме България заедно, без да правим демографска разлика”. Той беше смел лидер, който, въпреки различната етническа структура, подкрепяше правата на гражданите си и това беше правилното.

В днешно време в развитите държави, които ние наричаме напреднали, всеки живее със своя език, религиозни практики, обичаи и традиции, но тези неща не се смятат за нещо страшно. Затова няма намерения за разделяне на тези страни. Това не би трябвало да е причина за страх. Когато изследвате живота на Александър Стамболийски, ще видите, че в този период той беше лидер, обичан и уважаван от всички етнически групи в България. Ние се радваме, че се предлага изграждането на паметник в памет на този добър човек. Затова направихме това мирно предложение, да не се забравят тези добри хора. Това са лидери които сплотяват събират хората на едно място.

 

Уважаеми г-н Улутюрк, мафаза си взимам, но защо именно вместо паметника на Георги Димитров трябва да бъде изграден паметникът на Стамболийски, това е страхотна идея?

Възможно е да има била някаква погрешна интерпретация. Ние не предлагаме да се изгражда паметник на Стамболийски вместо на Георги Димитров. Ние предлагаме място където преди беше Георги Димитров но сега е празно. Той може да бъде и на друго място в близост. В крайна сметка, считаме, че днес тези, които управляват държавата, имат историческа задълженост към Стамболийски, като политик, който е вярвал в демокрацията.

Паметниците са част от историята и паметта, те не са важни за някого като добри или лоши, те са спомен за бъдещите поколения. “Бултюрк” ли ще позволи разрушаването, отстраняването или демонтажа на исторически паметници в Турция?

Това е макиавелистки подход. Ако не се прави по време на война!

Това показва, че тези, които го правят, мразят своята собствена история.

В действителност, дори когато смятаме, че дори нашето дишане оставя следи, изтриването, избелването или форматирането на миналото ви не може да промени “преживяна история”, тя вече се превърна в медия, която технологично ще съществува завинаги. Затова може би е по-правилно не да се разрушават тези паметници, а по-скоро да се осветли с разяснителна информация, която анализира ситуацията. В Турция, освен няколко души, които атакуват уважаваните паметници, никой няма да позволи на това да се случи.

 

С какъв коментар бихте коментирали вандализирането на Паметника на Съветската армия в София?

Смятам, че тези действия са опити за културна асимилация, предприемани не толкова от народа, колкото от радикални групировки.

В този контекст бих казал, че основната отговорност пада върху министерствата за култура и правосъдие. Те трябва да защитават културното наследство, което също е паметта на нациите. Въпреки че понякога могат да бъдат положителни или отрицателни, те ще служат като уроци за бъдещите поколения. Повишаването на осведомеността на обществото може да доведе до намаляване на подобни случаи.

 

Какви пожелания бихте отправили към всички българи за Новата година?

За 2024 година аз бих пожелал надежда, мир и братство на братските българи, като същевременно бих искал те да осъзнаят, че най-близките им приятели са турският произход на българските граждани. Бих искал те да обърнат внимание на ускоряващото се изоставяне на производството в полза на капиталистическите системи, което може да доведе до загубата на България в случай на прекратяване на това. Желая им внимателно да наблюдават управлението на страната и да осъзнаят, че имаме още дълъг и труден път към истинска демокрация и световни стандарти за демокрация, и да не отстъпват от борбата за това.

Също така, ако позволите, бих искал да споделя мнението си за Израилско-Палестинска война.

Войната има стандартни и ограничителни рамки в международното право, които са известни на всички страни по света. Въпреки това войната между Палестина и Израел, започнала на 7 октомври, превърна Израел в държава, която не е просто воюваща страна, а се превърна в държава, извършваща геноцид и катаклизма, който цели светът гледа с ужас.

По-важното тук е, че всички страни, включително Организацията на обединените нации и Световната здравна организация, които би трябвало да предотвратяват това, са мълчаливи или дори подкрепят Израел. Това означава, че включително Организацията на обединените нации са формирани за услуга и се използват като театрални организации.

Бих искал да споделя с вас, че това, което се случва с Палестина и се смята за големи страни-съюзници, може да се окаже ваш враг. Това означава, че силата, която се ползвате днес, може да се окаже вашият азраил (символ на смъртта) утре.

Благодаря