Rafet ULUTÜRK
Преходът на България от комунистически режим към демокрация е дълъг и все още не завършен процес. Защо този преход отне толкова дълго време и защо днес все още се сблъскваме със същите проблеми? Отговорите на тези въпроси се крият в миналото, където можем да намерим корените на сегашните ни трудности.
През 1990 година, когато демокрацията навлизаше в Източна Европа, в България също имаше силно желание за промяна. Съюзът на Демократичните Сили (СДС) се появи като надежда за демокрацията. Въпреки това, старата комунистическа партия намери начин да запази властта си. На повърхността те създадоха ДПС като защитник на турското малцинство, но в действителност целта беше да се раздели и отслаби демократичният процес. Въпреки че Конституцията забраняваше създаването на такава етническа партия, това беше оправдано с намесата на външни сили.
ДПС не беше просто партия, а инструмент за манипулация, който забави и дори подкопа процеса на демократизация в България. Партията насърчаваше емиграцията на младите и образовани хора, което отслаби интелектуалния елит на България.
Днес резултатите от тази стратегия са очевидни; страната продължава да се бори с липсата на истински лидери и интелектуалци, способни да решават сериозните проблеми на обществото. Липсата на интелектуално ръководство е основният проблем на България.
Освен запазването на старите структури на власт, в България започна да се формира нов елит – олигарсите. Вместо да подкрепят демокрацията, ресурсите и средствата бяха насочени към изграждането на мощни фигури, които служат на своите интереси, а не на благото на народа.
През годините много лидери, дошли на власт с обещания за демокрация, не успяха да променят системата. Например, Бойко Борисов, въпреки обещанията си за европейско бъдеще, поддържаше тайни връзки с ДПС, което продължи да държи страната в политическа несигурност и доведе до разпределение на държавните ресурси зад затворени врати.
Напоследък обаче се наблюдава промяна в ДПС. След хвалбите на Ахмед Доган, Делян Пеевски пое лидерството и изненада всички, като се утвърди като истински лидер, който взема решения и поема отговорност. Въпреки това, за истинска демокрация в България е необходимо промяната да обхване не само една партия, а цялата политическа система. В противен случай, ще продължим да се въртим в същия кръг на нестабилност, докато България изчезне.
Историята показва, че истинската демокрация изисква ново начало не само за ДПС, но и за цялата българска политика. Време е да разберем, че основните принципи, които трябва да ръководят нашето общество, са справедливостта и прозрачността. Днес всички се фокусират върху ДПС, но не осъзнават, че същият проблем съществува във всички партии.
Тези, които се обединяват под лозунга “България без Пеевски”, биха направили добре да погледнат и към собствените си партии. Днес основният проблем на България е липсата на лидери, които се грижат за интересите на народа. С няколко хода Пеевски успя да спечели сърцата на турското население, защото няма други, които да се грижат за хората. За първи път сред турските избиратели се появи някой, който стана алтернатива на Доган. Защо? Защото си държи на думата и изпълни това, което обеща на хората. Дори малките стъпки могат да изненадат цяла България. Затова, тези, които стоят до народа и служат на него, ще бъдат победители. Днес лошо наричаният Пеевски утре може да стане пример за всички политици.
Бъдете здрави.
