700 хил. избиратели създазоха ДПС, а не Доган или Касим Дал
Време е някои лидери да се оттеглят и да пишат спомени
РАФЕТ УЛУТЮРК*
Ахмет Доган, Касим Дал не са създатели на ДПС? Ахмет Доган ли е първичен в ДПС или Касим ДАЛ? Кой има повече заслуги или кой е допуснал повече грешки? Чия торба с лъжи е по голяма? Кой е по професионалист в далаверите?
Приказки подобни на тези за яйцето и кокошката – имащи начало, но краят е неизвестен или казано по общо – много приказки и никакъв полезен ефект.
А поглеждайки от другия ъгъл-много удари под кръста, много панаир и много много резиллък. Жалко, много жалко!
И забележете – това са диалози между Първия и Втория човек на ДПС, които протичат с посредничеството на медиите. Ръката може да се счупва, но кокала остава вътре и не трябва да се излезе на показ, гласи наша поговорка.
Спрете се, за бога престанете господа лидери. Нека остане поне някоя друга кирлива риза скатана някъде там в кюшето, запазете я за себе си, никой в ДПС няма нужда от нея. Като казвам ДПС, разбира се имам предвид онези Депесари, които са лоялни към “Каузата ДПС” в смисъла, който й придава Исмаил Ердем във вестник “24 часа” от 19/01/2011.
В този аспект и моя милост като човек имащ скромен принос към “Каузата ДПС” добре помня развитието на събитията в организацията от началото на 90’те години. Затова си позволявам да взема думата по случая с оставката на Касим Дал, която разтревожи и нас, хората които живеем тук в Турция, но не ни е безразлично, това, което се случва в България. Хубаво е, че “24 часа” дава възможност да се чуят различни мнения по тази важна тема.
В онези времена когато чувствата към КАУЗАТА бяха искрени и неопетнени в Общинските съвети по места се брояха жълти стотинки, нямаше никакви материални подкрепи, но се издаваше вестник “Права и Свободи“.
Помня много добре откриването на ресторант в село Кьосево Кърджалийско, където присъстваха 18 депутати от ДПС от възможни 21. Добре ще бъде да напънат паметта си и господа депутатите. Колко от тях имаха лични коли тогава, защото повечето от присъствувалите там все още търкат депутатските ложи. Една добра и почтена памет не би забравила приноса на моята фирма ”Йълдъз кардешлер” за прохождането на ДПС в онези времена. В този смисъл достатъчно е да спомена една реплика на самия Доган на една сбирка Сливен когато каза “Няма ли друга фирма освен “Йълдъз Кардешлер”, която да подпомага мероприятията на ДПС”
Когато бях Председател на Вакъфските Имоти в Пловдив единствено в Пловдивска област имаше синхрон в действията на ДПС и Районното мюфтийство. По мое време бяха възвърнати 16 вакъфски имота и се водеха дела за възвръщането на още тридесетина и не беше продаден нито един Вакъфски имот.
Бях инициатор за учредяване на представителство на ДПС в Истанбул през 1997 година. Такова представителство се учреди през 2000 г., като за представител беше избран човек който нямаше нищо общо с “Каузата ДПС” и бях един от първите против тази личност. За съжаление след 10 години излезе наяве правотата ми – в смисъл този стол беше използван за лични облаги, а не в името на тази кауза.
Шест месеца преди местните изборите през 1999 г. сигнализирах, че нещата в ДПС не вървят към добро и има опасност да се загубят изборите за кмет на Кърджали, но никой не го взе на сериозно, а резултатите се получиха точно такива каквито ги предвиждах. На всички проведени местни и парламентарни избори на лице са резултатите, които са получени в Истанбул, за които никой не може да отрече личната ми заслуга, защото те са документирани със събраните молби-декларации за участие в изборите, като същите са предадени в преставителството на ДПС.
Връщайки се назад в онези времена искам да припомня всичко това не за да получа плакет за благодарност или кресло, а за да напомня на някои господа за отправната им критика в чисто морален и материален аспект и за да разширя още малко Идеала за “Каузата ДПС” разбира се и за да подчертая лоялноста към тази кауза.
За съжаление, наченките от предателство към тази идея започнаха още от далечната 1995 г. с първите изключвания от организацията на хора с достоен капацитет за място в ръководството й. С първите си критики за грешките в дейноста на организацията, си спечелих доста главоболия и разбира се етикет за неверник и разцепник на ДПС. Но всички тези градивни критики държах да останат вътре в организацията чак до 2000-та г.
В интерес на истината през цялото това време преживях много огорчения, лицемерни и недостойни отношения, но никога не съм се отказал и нямам намерение да се отказвам от тази кауза. Напротив, работя с повече ентусиазъм и вяра при това вече по-зрял и с повече знания и опит. Така че много хора приказваха зад гърба ми какво ли не, но никой нямаше достойнството да каже недостатъците и грешките ми (ако имам такива) в лицето.
Ако трябва да обобщя и да се върна към развоя на събитията от днешна дата в никакъв случай не мога да приема за нормално и да одобря действията на единия или другия лидер. Смятам, че така могат да постъпят само хора, които гледат на нещата през прозореца на кариеризма, а не от ъгъла на самата кауза. А погледа през ъгъла на “Каузата ДПС” ще рече: Ахмет Доган, Касим Дал не са създатели на ДПС. Напротив те самите са продукт на 700-те хил. верни гласоподаватели. И в края на краищата, ако ги нямаше тези 700 хил. души нямаше да го има Ахмет Доган, нито пък Касим Дал. Затова никой да не се опитва с лека ръка да затрие силата породена от единодействието на това мнозинство. Фактът, че тази сила реално съществува, е време да ни отрезви и да отдадем нужното внимание на тези онеоправдани хора, които заслужават по-добър живот и по-добро бъдеще.
Никой да не си прави илюзии да разцепи това единство и да подцени тази сила, защото тя е способна да ражда нови лидери, само че този път те ще бъдат Народни синове, без ДС-минало и некорумпирани. Ще работят само в името и благоденствието на Народа.
Смятам че за някои хора дойде време да се оттеглят за да си напишат спомените и така ще си останат уважавани Лидери и ще бъдат по полезни на своите хора и “Каузата ДПС”. Въпреки всичко, всички те са били и ще си останат наши момчета.
*Авторът и изселник в Турция от 1996 г.
Активист е на една от изселническите организации в Истанбул”BULTÜRK”
