Освен от самите досиета заинтересованите читатели се запознаха с неговите дейности и съпричастността му към комунистическия режим с публикуваните няколко книги. Там ясно и точно може да се прочете как самият той е предавал хора, за които след години ще се обяви като защитник за техните права и свободи. Един от тези предадени се нарича Ирфан Бейти. В един видео запис той самият разказва за начинът и нощта, в която бил заловен и третиран от страна на служителите на тогавашната полиция.

„Аз бях следен и няколко пъти арестуван от страна на Филип Димитров, Мартин Маринов и Петър Петров, които бяха от шуменската и варненската окръжна полиция. Филип Димитров беше човекът, който е организирал измамата да се срещна с представител от турското посолство. На 15.06.1978, когато бях все още на 18 години и нито съм се занимавал, нито пък бях информиран от случващото се в държавата срещу етническите турци в България, получих едно писмо. Писмото според печата и надписа беше изпратено от турското консулство в Бургас. В писмото пишеше следното: „Уважаеми г-н Ирфан, след направената проверка от наша страна разбрахме, че сте един млад човек, който милее за Р. Турция. Два пъти сте били задържан при опит да преминете българо – турската граница и в последствие сте излежали присъдата си. Ние вярваме, че може да бъдете полезен за турската държава и по този случай бихме искали да се срещнем с Вас на 20.06.1978 година на разклона за Силистра между Шумен и Русе“.

С тогавашния си мотор отидох на определената дата, час и място. Когато пристигнах видях една кола, на която не ѝ помня модела, но видях, че е с консулски регистрационен номер и турско знаме. Един млад добре облечен господин се преструваше, че ремонтира автомобила като беше вдигнал предният му капак. Отидох при него поздравих го и се представих. Разговаряхме за етническите турци в България и техни начин на живот. Разговаряхме и за техните и проблеми както и за обучението на майчин език. Като ме попита какво мога да направя по тези въпроси аз категорично му отговорих, че бих направил всичко срещу тези комунисти. Той ми подари няколко турски знамена, значки и други подаръци. Той поиска да му донеса документите и при връщането си от среща с посланика на Турция в София на 25.06.1978 година да се срещнем на същото място в полунощ.

Разбира се аз без да се замисля отидох на договореното място в полунощ  към 23:00 часа. На разклона нямаше никой и затова започнах да чакам. След малко забелязах, че малко по-напред има една кола, която присветваше с фаровете си. Приближих се до автомобила, от който в един момент шест човека ми се нахвърлиха и започнаха да ме бият. В един момент успях да им се изплъзна и побягнах, а те откриха стрелба срещу мен. Аз успях да се скрия в една край пътна канавка. След известно време чух да пристига още един автомобил. От него се появиха войници, които ме заловиха и ме арестуваха. Цяла вечер ме разпитваха и пребиваха. Между разпитващите бяха тези, които ме нападнаха от колата, те са представителите на шуменската окръжна полиция – Филип Димитров, Петър Петров, Иван Иванов и Марин Маринов. След разпита на сутринта бях закаран в София. Разпитите там продължиха 4 месеца след което бях изпратен в пазарджишкия затвор. В затвора 4 месеца бях в изолатор. През месец февруари 1979 година бях изправен пред съда. След това бях закаран в затвора в Стара Загора. Решението на съдията беше 20 години затвор, а бях все още на 19 годишен.

Когато разбрах, че ще се разсекретяват досиетата веднага се захванах да разбера нещо по-подробно за моя случай и тогава разбрах, че човекът всъщност, който се е представил за човек от турското консулство е бил Ахмед Демир Доган. Той доносничил за мен и сега ми е ясно защо съм бил толкова години в затвора.“