Nedim BİRİNCİ
Изборите в България след 1990 г. отбелязват важен преход от еднопартийна към многопартийна система, отразявайки дълбоките политически и социални промени, които страната преживява след края на комунистическия режим.
Първите свободни и демократични избори се провеждат на
10 юни 1990 г., когато е избрано Седмото Велико
народно събрание (ВНС) със задачата да изработи новата Конституция на Република България.
Първите свободни избори след 1931 г.
На тези избори участват 6 976 620 души, което представлява 90,79% избирателна активност – изключително висока цифра, показваща желанието на българските граждани да участват в изграждането на новото демократично бъдеще на страната. Основните политически сили, участвали в изборите,
са Българската социалистическа партия (БСП) с 47,1%,
Съюзът на демократичните сили (СДС) с 36,2%,
Движението за права и свободи (ДПС) с 5,75% и
Българският земеделски народен съюз (БЗНС) с 4%. ВНС съставя новата Конституция, която в голяма степен определя бъдещето на демократичния път на България.
Изборите от 1990 г. са символ на епохалния преход, но те не водят до радикална промяна в управлението, тъй като БСП, наследникът на Българската комунистическа партия (БКП), продължава да бъде основната политическа сила. Това отразява разлома в българското общество между реформаторите и традиционалистите.
Парламентарни избори през 1991 г.
След избора на новата Конституция се провеждат редовни парламентарни избори през октомври 1991 г. Избирателната активност от 83,9% показва продължаващия интерес на гражданите към политическия процес.
Тези избори водят до победа на СДС с 34,36%,
следвано от БСП с 33,14%,
което ясно демонстрира нарастващото влияние на дясноцентристките сили.
ДПС получава 7,55% и заема важна позиция в българската политическа сцена, която ще продължи да бъде значителен фактор в следващите десетилетия.
Тези избори са важен момент в утвърждаването на многопартийната система в България, като СДС за първи път получава възможност да управлява страната. Въпреки това, политическите напрежения и икономическите трудности водят до чести промени в правителствата.
Кризата през 1994 г. и последващите избори
През 1994 г. страната навлиза в дълбока икономическа и политическа криза, която води до преждевременно разпускане на парламента и провеждане на нови избори. Демократичната левица (БСП и коалиционни партньори) печели с убедително мнозинство, но не успява да стабилизира страната. Този период е белязан от дълбока инфлация и масови протести, които кулминират през 1997 г. с провеждането на предсрочни избори.
Изборите през април 1997 г. носят категорична победа за Обединените демократични сили (52,26%), като по този начин отбелязват завръщането на дясноцентристките сили на власт. Това правителство, водено от Иван Костов, поставя началото на икономически реформи и подготовка за интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО.
Избори през 2001 г. и появата на НДСВ
През 2001 г. политическата сцена в България претърпява голямо разместване с появата на НДСВ (Национално движение Симеон Втори). Ръководената от бившия цар Симеон Сакскобургготски нова партия печели убедително изборите, което отразява желанието на българското общество за нов тип лидерство. Тези избори са интересни и с факта, че за първи път 26,2% от народните представители са жени – най-високият процент до този момент.
Победата на НДСВ през 2001 г. отбелязва преход към по-технократски стил на управление и засилване на евроинтеграционните процеси. Въпреки първоначалната подкрепа за Сакскобургготски, управлението на НДСВ се сблъсква с редица предизвикателства, свързани с корупцията и икономическите неравенства.
Избори през 2009 г. и възходът на ГЕРБ
През 2009 г. на политическата сцена излиза нова партия– ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), ръководена от Бойко Борисов. ГЕРБ печели изборите с голямо мнозинство и за първи път съставя правителство. Това отбелязва началото на доминиращата роля на ГЕРБ в българската политика за следващите десетилетия.
Заключение
Изборите след 1990 г. ясно отразяват динамиката на българската политическа сцена. През последните три десетилетия България преминава през значителни политически и социални трансформации, отразяващи както желанието за демокрация, така и борбата с наследството на комунизма. Въпреки периодите на политическа и икономическа нестабилност, страната успява да се утвърди като демократична държава с активен политически живот. Текущите предизвикателства, свързани с политическата корупция, социалното неравенство и външнополитическите отношения, продължават да бъдат в центъра на обществения интерес и изискват устойчиви и дългосрочни решения.
