Ако знаехме през 1990 г. на какво са способни комунистите, преходът щеше да бъде друг.

„Това е уникално признание. Тази торбичка захар, с която бай Рамадан е изкарвал с една лъжичка по цял месец, и това парче хляб – ето това е християнството. Това е истински православен свещеник – да даде на мюсюлманина торбичка захар, с която той да оцелее. Добре, че сме имали такива свещеници и чрез паметника на отец Топузлиев успяваме да напомняме отново за тях и да ги дадем за пример“. Така писателката Теодора Димова коментира разказа на Рамадан Рунтов, копйто е бил съкилийник с дисидента отец Благой Топузлиев в предаването “Минало (не)свършено в Би Ай Ти с водещ Евгений Михайлов.

Според нея липсата на политици по време на откриването на паметника на отец Топузлиев в Кърджали на 20-и септември е нещо добро, “за да не се превърне и това светло име в част от политическата им агитация”. Най-важното за нея е да си спомняме, че сме имали такива свещеници и чрез паметника отново да ги дадем за пример. “На този паметник е нямало политици, защото се занимават с други неща като предизборната кампания. Вероятно не са се усетили, защото това е много удобен момент. Добре, че не са се усетили, защото щяха да използват и това име, за да направят политическата си агитация”, каза още дъщерята на писателя Димитър Димов.

Двамата с водещия коментираха и сагата около издигането на Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН. Михайлов напомни, че двама от хората, открили паметника на отец Топузлиев – бившите политически затворници Петър Бояджиев и Рамадан Рунтов, както и много други български дисиденти, са подписали писмо срещу начина, по който Бокова е била защитена от друга група интелектуалци, огромна част от които имат принадлежност към бившата комунистическа партия и структурите на Държавна сигурност.

„За всички нас, които живеем в България, това, че Ирина Бокова е подкрепена от бившата върхушка на Държавна сигурност, е съвсем естествено. То е неестествено за Европа и за Америка”, отбеляза писателката. Според нея писмото, написано от Евгений Михайлов, в което той припомня чрез статии и факти миналото и практиките на г-жа Бокова, съмненията за корупция и търговия с влияние, е предизвикало огромен отзвук и със сигурност ще преобърне нещата при финалното гласуване, което би било голяма победа. .

Двамата засегнаха  и темата за Града на истината и протеста, искащ оставката на президента Петър Младенов през 1990 г. и впоследствие търсещ истината за фалшифицираните резултати от първите парламентарни избори. “Сред тези хора на площада тогава – режисьори, актьори, художници и други артисти и представители на истинските български интелектуалци, несъгласни с режима, няма никой днес, който да е подписал писмото на другите интелектуалци в защита на Ирина Бокова. Напротив – има много хора, които не са съгласни с този избор”, отбеляза Михайлов.

“Някои от тези хора се оттеглиха, силно разочаровани от политиката”, напомни и Теодора Димова. Тя разказа и лични спомени за реакциите и разочарованието на синя София след изгубените от СДС избори тогава. „В резултат на изборите, които бяха манипулирани, защото цяла София беше “синя”, превес имаше БСП. Вървяхме по улиците и плачехме, не можехме да повярваме, че БСП печели. Бяхме сигурни, че изборите бяха манипулирани с тези торби, които се носеха цяла нощ”, припомни Димова. Двамата коментираха и пожара на Партийния дом, като се съгласиха, че той е бил инсцениран, за да бъде разтурен Градът на истината.

„Една от дългосрочните цели на този пожар бе да заложи генералната линия, по която да се върви. Точно тогава се размиха критериите за лъжа и истина, за добро и зло. Оттогава всички станаха маскари и се смени едно цяло поколение, което смята, че демокрацията е нещо лошо, смени се носталгията по тоталитарния режим. Така че този пожар абсолютно достигна целите си и стана основополагащо събитие за фамозния ни преход и за всичко, което се случва днес“, каза Димова. „Пожарът показа, че всички са маскари, че демокрацията е нещо лошо, демократите са подпалвачи, че тези, които симпатизират на СДС са гниди, хлебарки и т.н. Замеси се една огромна каша, в която добро и зло, истина и лъжа се смесиха в едно. От там стана този колапс на ценностната система и това объркване, в което живеем и до днес. Всичко е замазано, всичко е едно блато и до днес”, категорична е Димова.

Според писателката този пожар е по-важен дори от атентата в „Света Неделя“, тъй като последният все пак не е успял да обърне хода на историята. “Хората се вдигнаха отново на мирен протест, който бе използван, за да се каже, че те са рушителите”, отбеляза Михайлов. Операторът показа кадри със запаления два дни преди пожара на партийния дом мерцедес (на площада преди бившия мавзолей). Според него това е било част от подготовката на палежа и се е тествала реакцията на хората. Той показа и видео материали от други събития, нагнетяващи умишлено напрежението.

„Колко сме били неподготвени. Докато Градът на истината и всички демократично настроени граждани са настоявали за премахването на символите, комунистическата партия е подготвяла пожара. По същия начин, изневиделица, като полят със запалителна течност, е бил подпален и партийният дом“, коментира на свой ред и Димова.

„Цялата наша наивност тогава излиза наяве. Всички бяхме наивни. Ако това ни се беше случило сега, с този опит и знание, което имаме за тяхната същност, нямаше да се повтори този сценарий. Ние не знаехме на какво са способни. В СДС хората, които бяха истински привърженици, а не внедрени, нямаше от къде да знаят и нямаше как да бъдат подготвени. Малко преди пожара Петър Дертлиев говореше, че това е провокация, на която не трябва да се поддаваме. Сякаш той единствен е осъзнавал какво става, а ние всички – не”, каза още писателката.

По думите ѝ пожарът до голяма степен е унищожил още в най-крехка възраст надеждата ни, че можем да се откъснем от комунистическото си минало. Тя прогнозира, че тепърва ще се оценява приносът му към историята ни.